Чух не чукане а блъскане по вратата.Станах и тръгнах към вратата,отворих я до като си търках едното око.
-Лиз..аз да не те събудих?
-Какво искаш Ванеса?И да събуди ме-казах намръщено.
-Ол...е исках да ти кажа,че след малко ще тръгваме Лиз искам да погов...-Треснах врата пред лицето ѝ,все още не ми се говореше.Защо и беше да крие от мен ,че ходи с Анрдю?
След половин час вече пътувахме.Аз слушах музика и гледах през прозореца.След няколко не успешни опита Ванеса се отказа да говори с мен.
-Лиз..Лиз събуди се-Ванеса ме събуди.Явно бяхме стигнали сериозно ли бях проспала целия път?
Излязох от колата седяхме пред една луксозна постройка.
-Хайде момичета нещата няма сами да се качат сами.-каза леля до като аз и Ванеса гледахме сградата с отворени усти.Погледнахме се и се засмяхме една на друга.След няколко мъчителни минути вече всички седяхме на дивана в обзаведения апартамент.Сега ни оставаше само да разопаковаме,някой чука на врата.
-Аз ще отворя-казах и станах от дивана.Бях облякла сиво долнище на „Nike” една риза в лилаво,а косата ми е вързана на кок.Отворих вратата на вратата седеше едно момиченце,тя носи бисквитки.След като ме убеди да взема три кутии тя си тръгна.
След като нашия „гост” си тръгна се заехме с подреждането.Ванеса все още искаше да ми се извини.Честно да си призная не съм сигурна защо и се сърдя вече.След като бяхме почти готови леля и Ванеса отидоха до магазина а аз останах сама в новия ни дом.Реших че ще потичам тъкмо ще разгледам околността. След като тичах около час и се загубих едва един път реших ,че ще се връщам.Ходех по улицата,тъкмо щях да отворя вратата когато тя се отвори и за малко да ме удари от там изскочи едно момиче след,което вратата се затвори.Тръгнах към врата .
-Хей...Лиз добре ли си?-Събудих се в някакво легло.До мен стоеше Хари беше хванал ръката ми.Бях в някаква стая,едва ли бях в болница имаше един голям прозорец.Главата ме болеше ужасно.
-Къде съм-попитах и се опитах да стана.Но Хари не беше на същото мнение.
-Спокойно в моята апартамент си наистина много съжалявам че те ударих с вратата не исках.-за какво говореше?Врата ли?
-Ох просто замълчи-прекъснах го а дори не го слуша.Неговия апартамент?Врата ли?Какво?-Обясни ми всичко от начало.След обеснението ми стана ясно защо ме боли главата но не и защо съм в неговия апартамент.-А защо съм тук и къде по-точно е това тук?Не не не!!!-започнах да схващам-Не може ти да живееш тук?
-Ами всъщност може-той се усмихна мило.
-Аз трябва да тръгвам сигурно Ванеса и леля вече са се прибрали.-не знаех какво да кажа или направя.Трябва да се махна от тук.
***
-Лиз къде беше?-попита ме леля след като влязах в апартамента.
-Тичах.-каза и тръгнах към стаята ми.Апартамента не беше голям като този на Хари но пък не беше и малкък.Всеки си имаше стая една кухня хол и една баня какво повече да иска човек?След като се оправих вечеряхме оправих си нещата за утре и си легнах.
Беше 7:30 половина вече бях готова за училище а Ванеса все още спеше опитах да я събудя ,но без успех.Седях и четях една от новите книги който всех преди месец.Разказва се за момиче което намира любовта след като е решена че няма да обича.Объркана но интересна история.Имахме време до 8:00 за да тръгнем часовете за тези който бяха първа смяна започваха 8:30.Ванеса винаги ставаше по-късно и се оплакваше по цял ден.Но това е Ванеса какво друго да очаквам.Това беше последната ми година в гимназията.
-Лиз ставай ще закъснеем за училище-Ванеса влетя в стаята-Ти ти си готова?И не си ме събудила?
-Опитах се няколко пъти ти спеше като пън какво трябваше да направя?-станах и тръгнах към кухнята ,Ванеса тръгна към банята.
-Лиз все още ли ми се сърдиш?-вече карах към училището.През цялото време не бях казала нищо.-Лиз моля те кажи ми нещо кажи колко много ми се сърдиш и че не искаш да ти говоря.Съжалявам че не ти казах за Андрю.
-Ванеса спри моля те.Разбрах колко много съжаляваш няма нужда да ми го казваш по десет пъти на ден.Не разбирам едно какво толкова щеше да стане ако ми беше казала?
-Ами не знам просто аз все още не съм сигурна какво изпитвам към него и за това не исках да ти казвам все още.Можеш ли да приемеш извинението ми?
-Добре-тя се зарадва-Но...
-Винаги има но..-прекъсна ме тя.-Слушам.
- Но наистина не искам пак да изпадаме в такава ситуация.-тя кимна.Вече бяхме стигнали до училището.
След като заключих колата аз и Ванеса тръгнахме към кафето което беше точно до училището имахме 15 минути.След като влязахме в кафето видях Андрю ,той също ни видя.
-Няма ли да отидеш при него?-попитах Ванеса.Тя ме погледна учудено.-Ходи.-казах и се усмихнах.Без да чака втора покана се размина с няколко от хората който се бяха нареди ли на опашката и отиде при Андрю.Аз седнах на една от масите и се загледах в телефона м
