Глава 2
Събудих се защото някой викаше.Беше сигурно един часа през нощта излязох от стаята и не ми отне много време да разбера от къде са виковете.
Влязох в стаята за гости и видях че Хари се мяташе по леглото.Явно сънуваше кошмари.
-. Хари...Хари...събуди се-започнах да викам.- Хари!
След около минута той се събуди и ме погледна в очите му видях страх.
-Аз..аз...-започна с треперещ глас той.
-Няма нищо ела тук-аз го прегърнах.
-Останахме така още малко след това разбрах че е заспал.Интересно как стана.Сложих го на леглото като се опитах да не го събудя.
-Лиз моля те остани-вече бях стигнала до вратата.-Моля.
Кимнах.Взех една от допълните възглавници и седнах на малкия диван.
Той се изкиска.
-Какво?-казах и не можеш да сдържам идиотската ми усмивка.Която не знам кога се беше появила на лицето ми.
-Сигурна ли че искаш да спиш на дивана?-попитаме ме Хари
-Да сигурна съм а и иначе къде другаде?
-Ами това легло е доста голямо...
-Моля?Ти да не си се побъркал?-казах и станах.
-Не виждам какъв е проблема?Аз...знаеш ли зарежи.
-Окей имаш го-излязох и се върнах в стаята ми.
Легнах ,но не можеш да заспя.По едно време започнах да се унасям.Някой отвори леко врата.Прекалено ми се спеше за да видя кой е.Обърнах се на другата страна.Мисля че усетих някой да ляга до мен,но може би само е сън.
Събудих се защото ми беше топло.Когато отворих очи те си видях че Хари ме беше прегърнал.Какво?!Как?Защо за бога той беше в моето легло?Размърдах се и се опитах да се освободя от него,но без успех.
-Добро утро красавице.Някой казвал ли ти е че когато спиш си сладка?-промърмори сънено Хари .
-Не а на теб някой казал ли ти е че може да влизаш в стаята ми?
-Сериозно това че съм в стаята ти е проблема?-каза и се усмихна.
-Изчезни веднага!-Извиках.Хари се усмихна самодоволно и излезе от стаята.Едва сега видях ,че е осем и половина.
Станах и се оправих,но през цялото време мислех за Хари.По-точно мислех как може да е такъв идот. Направих закуска и излязох на двора.Седна на каменната ограда или каквото беше останало от нея и затворих очи.
