Second life {Втори живот}

1.New family

-Довечера ще ходим на неща дискотека. Ти идваш ли с нас? Може и да си направим някакъв татус.- каза най-добрата ми приятелка Мария

-Първо аз татус няма да си правя. Това е ужасно. А и не ми е до дискотека. Ще се прибирам!-заявих,а тя започна да ме дърпа за ръката.

-Хайде дее! Ще бъде забавно. А и много добре знаеш,че ще си намериш някое курварче за ноща.

-Знам, просто днес не ми е до това. Хайде ще се видим утре.- прегърнах я и тръгнах към дома ми.

Може и да се държа с всички като кучка,но мразя неща от сорта на татуси и обици по пъпа.

Когато стигнах до нас влязох и първото нещо което видях в хола имаше много куфари. Защо по дяволите има навсякъде багаж.

-Мамо вкъщи ли си?-извиках и събух обувките си.

-Да скъпа ела в кухнята!- тръгнах към нея и седнах на един стол до нея.

-Какво става тук? Защо навсякъде има багажи?

-Аз...не знам как точно да ти го кажа...но се местим при новия ми приятел. С него наистина е много сериозно и се обичаме. Моля те разбери ме. Има един син, на твоята възраст.

-Ами добре,но нали не е много далеч от училище.

-Всъщност,не знам дали си разбрала. Май не си,но днес бях до училището ти и вече не учиш там. Местим се в Ню Йорк. Там живее Мануел.

-Моля? Мамо ти ненормална ли си? Как се очаква просто така за един ден от Лос Анджелис да се преместя в Ню Йорк. А приятелите ми? А живота ми?

Станах рязко от стола и веднага излязох от къщата. Не мога просто така да отида на майна си райна.
Тръгнах към къщата на Мария, която живееше точно до мен.

Звъннах на звънеца и една жана ми отвори вратата.

-Здравей! Мария тук ли си е?

-Да! Влез, в стаята си е!

Тръгнах към стаята и без да почакам нахлух в стаята й и веднага я прегърнах.

-Утре заминаваме за Лондон.- казах и бях на косъм да се разплача.

-Чакай какво? Как така заминавате?

-При новият приятел на мама!

-Как така от днес са утре. А училището? А приятелите ти?

-От днес вече не съм от училището. Записали са ме в едно училище с сина на приятеля на мама, не искам да ходя там!