Събудих се защото някой почука на вратата ми.
-Спи ми се! После ще сляза.-изкрещях,но човека продължи да чука на вратата.
Станах бясна от леглото и отворих бясна вратата.
-Какв...какво правиш тук?-направих му път и той влезе в стаята.
-Не съм ти изневерил! Изневерих ти,но не точно. Не съм правил секс с нея. Щях,но не съм. Както разбрах и ти замалко да направиш това което аз направих.-той седна на леглото,а аз започнах да оправям косата си.
-Тогава какво беше онова момиче което е вдигнали телефона ти?
-С сестра ми бяхме в един бар. Тя се зариби с някакъв задник и ме остави сам. Нямаш си напредстава колко много ми липсваше. Започнах да пия и си мислех,че няма да направя нищо защото те обичам и никога не бих ти причинил това. Продължих да пия и от тогава не помня нищо.-приближих се до него и видях,че под очите му има сълзи. Никога не съм го виждала да плаче.
-И от къде знаеш,че не си спал с нея? Струната тя е вдигнала телефона когато Луиза ти звънна.-седнах на леглото до него и го погледнах,но той беше забил поглед в земята.
-Тя ми каза. А когато станах бях по дънки. Тениската ми беше на земята,тя беше до мен,но не съм правил нищо. Заклевам се никога не бих ти причинил това. Не съм обичал някоя толкова колкото обичам теб. Не знам как да ти докажа това,но няма да спра да те обичам. Ти не си ми само гадже,ти си най-близкият ми човек. Но никога няма са спра да ти го доказвам.
Започнах да плача защото това момче може да направи това което никой друг не може с направи това.
‐Обичам те! Не мога да повярвам,че правя правя толкова бързо това,но съм готова да ти простя ако ди сигурен,че не е ставало нищо и ако си сигурен,че това няма да се повтаря.
-Да,заклевам се дори няма да докосвам алкохол и ще идваш навсякъде с мен. Знам,че няма да ми имаш такова доверие като преди,но ще направя всичко по силите си за да си върна доверието ти.-той най-после ме погледна,а очите му бяха ярко червени.
-Какво си пушил?-попитах го и леко се усмихнах.
-Плаках,не ми се подигравай просто мислех,че няма да ми простиш никога.-след като каза това хванах ръката му и тогава видях,че има кръв по кокалчетата.
-Пак ли си ударил някое огледалото?-поглвднах го право с очите.
-Не но,лицето на Илия,да!-той се усмихна и се засмях.
YOU ARE READING
Second life {Втори живот}
Romance!Завършена! Казвам се Емили Джонсън. На 17 години от Лос Анджелис съм. Когато бях на 15 родителите ми се разделиха. От тогава започнах да се държа с хората и приятелите ми като пълна кучка. Започнах да спя с всеки който ми обърне внимание,а на следв...
