Second life {Втори живот}

31. Thank you!

Боже мой! Бях забравила колко красива е България,особено през лятото. Идвала съм два пъти  с мама и Джон,но това беше когато бях доста малка.

През седмицата пробвах няколко пъти да се свържа с Луиза,но тя така и не ми отговори. А когато казах на Люк за Даниела той започна да се смее. Имам му доверие и за това му казах за нея.

-Не знам за вас,но след малко отивам на басейн! А утре отиваме на плажа!-казах и влязохме с апартамента който беше нас за 1 седмица.

-Аз идвам с теб!-каза Люк и ме целуна.

Взех банският си и влязох в банята за да го облека. След като излязох видях как Тайлър си шепне нещо с Люк. След като ме видяха веднага млъкнаха и ме погледнаха притеснено.

-Какво става? Защо млълнахте веднага щом ме видяхте?-попитах объркано.

-Нищо просто обсъждаме рожденият ден на Люк утре. -аз кимнах съмнително и облякох роклята върху баският си.

****

-Хайде Емили! Имаме резервация за ресторант.-извка Люк от стаята,а аз излязох от банята.

-Извинявай! Трябваше да прикрия тези неща по лицето си. Кога ще се махнат?

-Дори и с тях си прекалено красива.

-Тайлър кога ще спре да се чука с всяко момиче което види?-попитах го и излязохме от хотелският апартамент.

-Явно преминава през.....нещо.-аз кимнах и излязохме.от хотела.

-Къде е ресторанта?-попитах го след време и преплетох пръстите ни.

-Близко сме. Емили трябва да ти кажа нещо.

-Какво има?

Ние вляозхме в ресторанта,а Люк все още не ми отговаряше.

-Луиза е бременна! От Тайлър. И вече е късно да направи аборт.-каза,а аз бях в пълен шок. Сервитьора си тръгна,а аз все още бях в шок.

-Луиза е бременна? Но те с Тайлър скъсаха.....Трябва да кажем на Тайлър. Той трябва да знае,че ще става баща. Никога не би де разделил с Луиза ако знаеше за това.

-Знам,за това ние трябва да му кажем.

-А ти от къде знаеш?

-Луиза ми каза преди 3 дена. Беше много разтревожена и ме помоли да не ти казвам,но нямам избор. Взе пак Тайлър ти е брат.

-Това наистина е лол.

......

Сега Люк ме води някъде,а аз съм с завързани очи и нямам представа на къде отиваме.

-Люк...къде отиваме?-попитах и запопнах да се смея. Той ме държеше за ръцете,но имам чувството,че ще падна.

-Всеки момент ще видиш. Просто се успокой защото ще паднеш някъде.-той се засмя,а аз стиснах ръката му по-силно.

-След 20 минути ставаш на 18! Как се чувстваш?-попитах ги и двамата се засмяхме.

-Стар! Но не съм се чувствал по-обичан от сега.-той махна ръцете си от лицето ми.

Намирахме се на плажа. Всичко беше толкова красиво. Имаше много лапмички,а на земята имаше одеало на което бяха наредени наши снимки.

-Боже мой тук е прекрасно! Люк защо си го направил?-обърнах се към него и се усмихнах широко.

-Защото искам да прекарам колко се може повече време с теб. Хайде ела!-той ме хвана за ръката и седнахме там.

-Имам подарък за теб. И искам да ти го дам сега!

Взех чантата си и я отворих от там извадих една кутия. В нея нах сложила всички снимки които имам бяхме аз и той.

-Не е кой знае какво,но съм го правила 100 век!-засмяхме се,а той ме целуна.

-Мерси! Невероятно е.

-Люк обичам те! Честит рожден ден любов. Искам всяка година аз са ти честитя рожденият ден първа!

-Винаги!-той ме целуна страстно,а аз хванах лицето му.