Second life {Втори живот}

20.Emily wake up!

-Емили събуди се! Всеки момент ще кацнем.-Люк не побутна и веднага се събудих.

Сега с приятелят ми пътуваме към Лондон. Не съм виждала приятелите си от 9 месеца! Искам да ги изненадам. Все още не съм казала на никой,че ще се прибирам.

За малко щях да се изпуска пред Мелиса,че ще си идвам,но успях да оправя нещата.

-Първо ще отидем до нас,а после ще отидем при приятелите ми и ще те разведа из града.-казах развълнувано и излязохме от летището. Хванахме си едно такси и казах адреса на шофьора.

....

Току що оправихме багажа си и с Люк си говорихме.

-Искаш ли да отидем при приятелите ти?

-Да!

Изляозхме от апартамента и тръгнахме по улицата. Мисля първо да отидем при Мария защото е близо до нас.

-Люк радвам се,че дойде с мен.

-Аз също. Искам да си върна напълно доверието ти. А и не искам да седя повече без теб.-той ме прегърна и заснахме пред къщата на Мария.

Позвъняхме на звънеца и след около 1 минута вратата се отвори. Видях изненаданият поглед на една от най-добрите ми приятели. Тя сложи ръка на устата си и ме прегърна силно.

-ЕМИЛИ! МАМКА МУ ТОВА ТИ ЛИ СИ?-изкрещя се и се отдели от прегръдката ми. Аз кимнах енергично и се усмихнах още повече.

-Изненадаа!-извиках и разперих ръце.

-Влизайте!-тя ни направи път и с Люк влязохме в къщата й.

-Ееее,изненадана ли си?-седнахме на дивана.

-Да! Не мога да повярвам,че сте тук. Това Люк или Тайлър е?

-Люк!-каза Люк и ме целуна.

-Вие сте се оправили. Толквова сте сладки. Знаех,че ще стане така.

-Как е при тебе?-попитах я и реших да не говоря повече за това което стана с Люк.

-Страхотно! Всеки момент Мелиса и Дарин ще дойдат.-правилно ли чух?

-Чакай,чакай! Правилно ли чух,че каза Дарин?-казах объркано и станах от дивана след нея.

-Ъм...всъщност да! Ние отново сме заедно. Но моля те не ме обвинявай. Обичам го прекалено много за да седя далеч от него.

Нека ви разкажа малко за тях двамата. Дарин е с една година по-голям от нас,но беше в предишното ми училище. С Мария бяха заедно в продължение на 1 година,но той й изневери и се разделиха.

На вратата се позвъня и Мария отиде да отвори. Дарин и Мелиса влязоха,а Дарин веднага целуна Мария.

-О БОЖЕ МОЙ!-извика Мелиса и се затича към мен. Прегърнах я силно и се засмях.-Какво правиш тук?-тя се отдели от целувката и ме огледа.-О боже мой това си ти! Толкова ми липсваше!

-И ти на мен!-засмях се силно и я видях как гледа злобно Люк.

-Това е Люк нали?-аз кимнах и тя се приближи до него.

-Здрастии!-каза Люк напрегнато и отново започнах да се смея.

-Ако още веднъж,нараниш дори малко приятелката ми ще направя така,че да нямаш наследници! Ясно ли ти е това.-посочи гърдите му с пръст,а аз не можех да спра да се смея.

-Напълно ясно!

-Здрасри Емили. Как си?-каза Дарин с самодоволна усмивка,а моята усмивка бавно падна.

-Здравей.-почесах се зад врата и седнах до Люк на дивана. Прегърнах го силно и отпуснах главата си на рамото му.

-Довечера отиваме на дискотека!-заяви Мелиса,а аз се зарадвах.

-Добре. Ние отиваме до нас за да се оправим и ще дойдем до тук в 7!-заявих и задърпах Люк към входната врата.

Чух как приятелките ми ми казват по едно "чао",но не казах нищо.

-Мразя го!-заявих след като затворих вратата.-не мога да повярвам,че Мария отново е тръгнала с него.

-Защо го мразиш?

-Когато те бяха заедно той не спираше да ме сваля. Всеки път аз го отрязвах,но той никога не спираше. Веднъж ми писна и реших да кажа на Мария за това. Тя ми повярва и отиде да му потърси обяснение. Точно тогава го хвана да й изневерява с сестрата на Мария. От тогава те двете не си говорят,а те отново са заедно.

-Боже....а сестрата на Мария на колко е?

-3 години е по-малка от нас.-видях учуденият му поглед и кимнах.-Да,на 14 е!

!!!!!
*Тази глава е много къса,но нямам представа какво да пиша. Ще опитам да напиша още една глава днес и ще я кача. Надявам се са кажете мнението си в коментарите.*
!!!!!