Second life {Втори живот}

14.Love u

ОСИНОВЯВАНЕ НА ЕМИЛИ МАРИНОВА ДЖОНСЪН

Чакай какво? Запопнах да чета. Това е документ за осиновяване. Мой! Докото се усетя вече плачех. Не знам колко време гледах това нещо нещо. По дяволите аз съм на 17! И сега разбирам за това. Повдигнах глава к видях Тайлър на вратата на стаята.

-Тате каза да видя защо не идваш. Какво стана?- попита и седна до мен щом видя,че плача.

Хвърлих документа на леглото и взех папката. Излязох от стаята бясна и тръгнах към хола.

-Ето ти шибаната папка! 17 години лъжа!-изкрещях и хвърших папката на масата. Взех чантата си и излязох от апартамента.

*ГЛЕДНА ТОЧКА ЛЮК *

Мисля да отида да се извиня на Емили. Това което щях да кажа беше ужасно. Дори не знам защо щях да го кажа. На вратата се позвъня и разбира се помислих,че тов е Емили. Отидох и след като видях кой е ми мина всичко през ума.

-Моля те, моля те кажи ми,че Емили в тук. Искам да говоря с нея. -Тайлър звучеше много притеснен.

-Чакай по-бавно. Къде е Емили? Какво е станало?- Тайлър нахлу в апартамента и седна на дивана.

-Мама...тоест майка и и каза да отиде да вземе една папка за майка ти,но тя много се забави и отидох да видя защо. Когато ме видя тв хвърли един документ на леглото и излезе бясна от стаята. На този документ пишеше,че е е осиновена. Тя се разкрещя на майка и след което излезе и от 1 час нито си вдига телефона нито нищо.-каза супер бързо и аз не знаех какво да кажа. Как така е осиновена?

-Чакай,чакай. Как така е осиновена?

-Ами не знам! Майка й много се притеснява за нея.

-Знам къде е! Кажи на майка й да не се притеснява. Обещавам ви,че ще ви се обадя.-казах и излязохме от апартамента ми. Той се качи на горе а аз веднага се качих в колата ми.

След 15 минути спрях пред училището. Сигурен съм,че е на нещо място.

Качих се и видях някой да седи на пейката. Видях русата й коса и отидох до нея.

-Здравей. Как си?- попитах плахо и леко я погледнах.

- Според теб как съм?- тя ме погледна и видях колко много са и червени очите.

-Хей,хей, ти си най-силното момиче което познавам! Знам,че това е много сериозно нещо,но искам да си силна както винаги си била. Поговори с ваще и всичко ще е добре. Дори и да си осиновена майка ти е твоя майка. Тя те е огледала благодарение на нея си тук. До мен.