Децата на нощта

Нападението

- Това нещо не може ли по-бързо?! - Почита Лиам.
- Имам една идея. Защо всички не се качим на твоя гръб с багажа? А! - Лекси беше на ръба да стане и да го набие.

- Лили дай ми стрелите! - Маркас намаза върха на първата стрела с лепило и залепи стъклено топче с приспивен газ за него. Изстреля я, но животното се превърна в сянка и стрелата мина през него.

- Трябва или да му избягаме или да го уцелим! Ако хора го видят знаете какви са последствията! - Опита се да надвика ръмженето Лекси.
- Кажи го на унукито не на нас! - Лили подаде на Маркас още една стрела.

Сега за унукито. То представлява огромно куче колкото камион с издължена муцуна и без очи. Може да се превръща в сянка и, когато го направи става много бързо. Излиза през нощта. Яде всичко, което се движи. Тъй като групата излезе от териториите на лагера след вечерята, срещата с унукито беше неизбежна.

Почти излязоха от гората. Само още малко. Звяра отвори уста и захапа ръката на Луси. Тя изпищя и започна да удря гигантското животно с меча си, но то не я пускаше. Другите също се опитваха да го махнат. Накрая Маркас вкара една стела в устата му. Унукито изрева и ѝ пусна ръката. Приличаше на минала през гигантска преса за метал. Фред удари животното с Брадвата си, то се превърна в сянка и изчезна.

- Ау, ау, ау! По-леко!
- Луси знам, че те боли, но моля те стой мирно. Трябва да я почистя и превържа. Дръжте я.
Лекси и Джана се опитваха да я задържат, докато другите събираха нещата, паднали на земята. След като унукито захапа Луси, Джерами изкрещя и бутна някои от раниците.

- Малчо, стани играчката. - Мушито започна да се смалява и стана колкото плюшено кученце. Лекси го прибра в раницата си. - Хайде да тръгваме. Трябва да хванем влака в девет.

- Нямаме пари за спално купе нали? - Луси си сложи дълга блуза, за да не я питат хората какво ѝ е на ръката.
- Не, съжалявам Луси. Ще спим на седалките, но ще стигнем още тази нощ.

2 часа през нощта

Влакът спря и Лиам събуди останалите.
Този път предпочетоха да ходят пеша. Така можеше и да не ги забележат зверовете.
Лекси вече беше толкова уморена, че както ходеше падна.

- Лекси, не си спомням Марк (Маркас на галено) да те уцелвал със стрела с приспивен газ?
- Виж Лиам толкова съм уморена, че не мога дори да се карам с теб. Освен това не ти писа скапания доклад за пред стражите.
- Добре братовчедке. Да знаеш, че скоро стигаме.
- Чудесно.

След десетина минути ходене стигнаха до арка от мрамор. Там имаше две деца в брони, които бяха смесица от древногръцки и средновековен стил.

- Номер на батальона, име на ръководител, писмо, което потвърждава, че ви викат тук и доклад, за всичко, което сте правили преди да стигнете. От излизането ви от лагера, до стигането ви тук.

Лиам извади няколко листа и ги подаде на стражите.
- Седми батальон, ръководител Миранда Камата, това са писмото и доклада, написан от Лекси.
- Можете да влезете. Ана ви очаква.

---------------------------------------------------------
Така здравейте отново. За тези, които искаха Лекси и Лиам да станат гаджета съжалявам хора. И аз си го мислех, но не искам и, за да не се изкушавам, ги направих братовчеди. Ако имате някакви идеи или критики, моля ви пишете ги, за да подобря начина си на писане. Съжалявам за правописните грешки и се надявам да не е пълна скука.😁