Събудих се и първото нещо, което видях беше, че главата ми е на рамото на Sunoo, а неговата върху моята. Опитах се да не се мърдам, за да не събудя, но не ми се получи и той се разсъни.
Sunoo: Явно сме заспали.
Сънен, той изглеждаше още по-сладък, ако това беше възможно.
Sunoo: Защо ме гледаш така?
Min-hi: Не може ли?
Тогава той направи нещото, което най-малко очаквах. Започна да се приближава до мен. Не исках да ме целуне и затова се отдръпнах.
Min-hi: Съжалявам...
Sunoo: За кое?
Min-hi: Ами...
Sunoo: Аз просто исках да си взема телефона, а той е зад теб. Ти какво си помисли?
Min-hi: Ъъъ нищо.
Sunoo: Е добре. А какво ти се прави сега?
Min-hi: Мислех да си тръгвам, стана късно.
Погледнах часа на телефона си и установих, че вече беше към 23:30 и явно трудно щях да се прибера в нас.
Sunoo: Наистина е късно. Искаш ли да останеш тук?
Min-hi: Не мога. Трябва да се прибера.
Sunoo: Айде де, моля тее. Ще е много забавно. Можем да правим каквото си поискаме - да гледаме драми, да ядем, или просто да се наспим.
Min-hi: Идеята ми харесва, но няма как да стане днес.
Sunoo: И защо да не може? Айде дее. Моля тее. Заради мееен.
Min-hi: Ама аз правя всичко заради теб. Няма как да стане днес. Може би някой друг път.
Sunoo: Дори сега си нямаш основателна причина да си тръгнеш, затова оставаш.
Момчето ме задърпа към кухнята, взе всяко сладко нещо, което видя, след което ме повлачи до телевизора и пусна първата драма, която му излезе.
Sunoo: Сега искам да си признаеш, че ще е забавно.
Min-hi: Ще е, но понякога наистина имам чувството, че не ме слушаш въобще.
Sunoo: Ти трябва да слушаш мен! По-голям съм от теб.
Min-hi: Няма значение...
Sunoo: Естествено че има. Тихо, че почна драмата...
