Единственото нещо, което стана вечерта беше, че още на първия епизод от драмата и двамата заспахме. Сутринта, както винаги не бях в настроение, но Sunoo направи грешката да опита да говори с мен.
Sunoo: Наспа ли се поне?
Min-hi: Никога не съм се наспивала, така че не мисля, че днес е изключение.
Sunoo: Добреее... Някакви планове за днес.
Min-hi: Трябва да се прибера в нас и ще видя какво ще правя после. Ако искаш можем да излезем заедно с останалите по-късно.
Sunoo: Може да.
Min-hi: Добре, значи ще ти звънна като се разбера с останалите.
Sunoo: Добре.
Тръгнах към вратата.
Sunoo: А ти гуш няма ли да ми дадеш?
Min-hi: Еее задължително ли е?
Sunoo: Даа!
Min-hi: Е днес ще изтървем един ден. Какво толкова?
Sunoo: Е не може така.
Той дойде и ме прегърна, като по едно време започна да ме стиска повече.
Min-hi: А може ли да не ми чупиш ребрата. Мисля, че ще ми са нужни. Пък и все едно няма да се видим отново след няколко часа.
Sunoo: Ох добре де.
Пусна ме и аз тръгнах към нас.
