Разбрахме се да се чакаме на нашето място. Оправих се и вече бях готова да изляза от нас. Отворих вратата и видях как всички седяха точно пред нея и ме чакаха.
Dasol: Какво правите тук? Не си спомням това да е мястото на уговорката ни.
Heesung: Защото не сме.
Dasol: То това е така. Ама защо?
Sunbin: Защото се тревожехме за теб. Защо иначе бихме дошли всички пред вас?
Jay: Е, не сме всички. Sunoo го няма. Каза, че няма да може да дойде.
Dasol: Е жалко. Айде да тръгваме!
Jungwon: Само това ли ще кажеш?
Dasol: Какво трябва да кажа?
Jungwon: Ами за Sunoo. Преди не го ли харесваше?
Dasol: Ъм... Не мисля, че това има някакво значение.
Sunbin: Смисъл?
Dasol: Колко смисъла има?
Sunghoon: Не знам за нея, ама аз се сещам за поне 3...
Dasol: Защо просто не тръгваме?
Niki: За къде толкова бързаш? Влака ли ще изтървеш?
Dasol: Може би.
Sunbin: Ама ти сериозно ли ще заминаваш?
Dasol: Не, ще остана тук. Точно това беше и причината да исках да се видим.
Sunbin: Това е наистина добра новина! Е, хайде на някъде!
Niki: Къде някъде?
Sunghoon: Всички знаем, че те мързи да вървиш, ама, моля те, не мрънкай толкова много!
Niki: Аз ли мрънкам?
Sunghoon: Мхмм...
Niki: Моля?!
Sunghoon: Чу ме! Сега, тихичко ти.
Niki се нацупи и продължи да върви.
Следобедът мина добре. С изключението, че Niki продължи да се цупи през цялото време.
