Не останах много с другите. Бях изморена и исках да се върна в нас. Исках да легна на леглото, да заспя и като се събудя всичко това да е било само сън. Но това не е. Реално е. Как може цели две момчета да ме харесват. На всичкото отгоре трябва и да говоря и с Heeseung, а ме беше страх. Не исках да го нараня.
Остават към две седмици до училище и мене вече ме мързеше дори само при мисълта за това. Исках да остана сама поне до началото на училище. Така и направих. Тези две седмици не бях излизала, нито говорих с някой от тях, освен с Dasol, която почна да се притеснява за мен. След като ѝ обясних, тя прояви разбиране и ме остави.
Сутринта на първия учебен ден не беше сред най-любимите ми преживявания. Даже не знам как успях да се събудя. Стигнах до училището за около 15 минути, не беше толкова далеч от нас. Веднага след като влязох в класната стая видях как почти всички бяха по местата си. Dasol и Sunghoon седяха заедно, явно нещата между тях вървяха добре. Поне на някои от нас да ни върви. Jake и Jay преписваха нещо от учебника. Jungwon и Heeseung си говореха нещо. Niki си беше сложил слушалките и беше легнал на чина. Предполагах е заспал. Само Sunoo го нямаше. Зачудих се къде може да е, оставаха по-малко от 3 минути до началото на часа, а той още не беше тук.
И тези 3 минути минаха. Часа започна. Не слушах абсолютно нищичко. През цялото време се тревожех за него.
Вратата се отвори и той влезе, но сякаш не беше той. Усмивката му липсваше и онзи блясък в очите му, в който се бях влюбила. Нещо лошо се е случило, съдейки по лицето му. Бях сама на чина и затова му кимнах да седне до мен. Sunoo само ме погледна, завъртя очи и седна до Jungwon. Не разбирах защо се държи така, той по принцип не е такъв. Забелязах, че той се държеше с всички така. Дори на Jungwon не говореше. Дойде междучасието и аз веднага отидох при него.
Min-hi: Нещо случило ли се е?
Sunoo: И откога ти пука аз как съм?
Min-hi: От винаги!? Сега ми кажи.
Sunoo: И защо ти трябва да знаеш?
Min-hi: Защото ми пука за теб.
Sunoo: Ако ти пукаше нямаше да изчезнеш за месец и то без дори да ми се обадиш.
Min-hi: Не беше месец. Може би някъде към 2 седмици и Dasol знаеше.
Sunoo: Тя да, но аз не.
Min-hi: Какво общо има изчезването ми с теб въобще?
Sunoo: И питаш?! Нямаш си и на представа какво си причиних само заради теб! Откакто изчезна не мина и ден, в който да не съм плакал или да се режа. Моля те остави ме...
Min-hi: ТИ СЕРИОЗНО ЛИ СИ СЕ РЯЗАЛ!? ДАЙ СИ РЪЦЕТЕ! И ДА НЕ СЕ ПОВТАРЯ, РАЗБРА ЛИ МЕ!?
Sunoo: Нищо няма да ти дам да видиш.
Min-hi: Спри да се инатиш и дай да погледна.
Хванах ръката му, дръпнах ръкава му и ми стана лошо само при това, което видях.
Sunoo: Казах ти да не гледаш.
Min-hi: Защо го направи? Не може аз да съм причината за това, нали?
Sunoo: Точно ти си! Видя каквото искаше да видиш, доволна? Сега можеш да си тръгнеш.
Min-hi: Ти сериозно ли ме изгони?! Добре, мен повече няма да ме видиш! Само в училище, но и тогава не си задължен да ме гледаш.
Разплаках се и реших да отида при Heeseung. Поне сега събрах смелост да говоря с него. Видя ме как плача и веднага дойде и ме прегърна.
Heeseung: Какво е станало?
Min-hi: Нищо.
Heeseung: Не ми изглежда да е като нищо. Кажи ми.
Min-hi: Ами Sunoo...
Heeseung: Той се промени доста, откакто изчезна. Прие го доста тежко, макар и да нямаше смисъл. Въобще не е същия и е способен да нарани всеки без да иска. Е какво за него?
Min-hi: Исках да говорим, той каза, че през цялото това време не е бил добре и даже се е рязал. И то много лошо. След което той просто ми каза да си тръгна.
Heeseung: Знаеш, че той не е такъв по принцип. Опитай се да говориш с него отново, но този път бъди по-внимателна. Наистина е много наранен.
Min-hi: Та той направо си ме изгони.
Heeseung: Казах ти, че не е на себе си. Послушай ме.
Min-hi: Благодаря, но не дойдох за това.
Heeseung: А за какво?
Min-hi: За нещото, което ми каза последния път, когато излязохме.
Heeseung: А това ли? Оо няма нищо. Даже преди седмица осъзнах, че аз всъщност не те харесвам, а просто така съм си мислел. Дори не помня защо.
Min-hi: Е добре тогава. Аз ще се връщам на мястото си.
