Amnesia

22.09.2019

Ето ме пред теб.. Седя и те гледам с леко насълзени очи. Ти не гледаш объркано
Подадох ти котията и избягах. Просто не издържах, излязох в двора на училището. Отидох на нашето тайно място и щом вече бях сигурен че няма никой около мен пуснах сълзите ми. Сринах се. Все едно някой ми и тръгна сърцето.
Щом се по успокоих реших да се прибера защото нямаше да издържа да те гледам още няколко часа без да се разплача...

Джин
______________________________