24.09.2019/джин

68 13 2
                                    


Ден като всеки друг, пак станах и се оправих за училище, майка ми ме чакаше долу за да ми съобщи че заминавали с татко на някъде за седмица и така си останах сам. Когато пристигнах в училище се запътих пак към онези до болка познати шкафчета за да си взема учебника по биология. Пак те видях там с онази с която ме замени... Та взех си нещата по най-бързия начин и се махна от там, просто мого боли....  След скапаните часове се срещнах с мочетата и се поразходихме, когато се прибрах вкъщи бе много тихо чак плашешто, за пръв път когато родителите ми заминат теб те няма до мен....

Ах..... Още колко ще страдам Джуни, но знай че те обичам и винаги ще те обичам...

Джин

________________________________________________________________________________

Само да кажа че ще почна да пиша и как е минал деня на Джун защото той си върна спомеите и все пак трябва да знаем как е решил да действа и какво ще прави за напред..

AmnesiaWhere stories live. Discover now