Amnesia

24.09.2019/вечерта

Намджун

Оправих се и тръгнах към дома на Джин, искам да го видя.. Преди да изляза майка ми дойде до нас и едва я накарах да си тръгне, та то не бяха въпроси къде ще ходя, какво ще правя, с кого ще ходя и още много други нейни глупости. 

Вече се намирах пред домът на Джин, до колкото знам не се е местил така че няма как да съм сбъркал, нали? Доближих се до входната врата и позвънях на звънеца, не след дълго вратата ми бе отворена а на среща ми седеше Джин, изглеждаше доста отпаднало. Когато видя че съм аз сезагледа в мен, очите му се напълниха със сълзи, по едно време се усъзна, избърса сълзите като не им даде да излязат и се усмихна но фалшиво...

- Ти какво правиш тук? - попита спокойно.

- Много тъп въпрос принцесо..

- К-как ме н-нарече? - започна да заеква и очите му пак се насълзиха..

- Успокой се, ела тук... - след като казах това го прегърнах, той бе като вцепенен, не вчрваше на случващото се... -Тук съм защото знам колко моят Джини мрази да е сам.

- Н-но.... ти си ме спомни? Как така? Това да не е някаква шега? - вече пусна сълзите си да се стичат по леко зачервените му бузки, не мога да понасям тази гледка.

- Спокойно, не е шега и много ясно че си те спомних...- отдъпнах се леко от него и избърсах сълзите му с палците си като продължих да гледам в очите му галейки леко бузата му с палец.

Неутрал

Двамата влязоха навътре и седнаха на дивана, Джин все още неможеше да повярва на това което се случва, Джун пък се радаше че отново е близо до любимия си..

- А какво ще стане сега? - попита Джин обръщайки се към Джун.

- Всичко ще е както преди... ако искаш де. - последното го каза леко унило защото го е страх от отговора на Джин.

- Много ясно че искам! Но ме е страх.... какво ще стане с приятелката ти, ами майка ти, тя ще иска да ни раздели...- каза притеснено Сеокджин.

- Обещавам че всичко ще е наред... - след това Джун се доближи максимално до Джин и слепи устните им, задвижи своите, а Джин веднага отвърна.

Така всичко се нареди и се върна по старо му и двете момчета заживяха щастливо...

КРАЙ

Вие не решихте че това е истинския край, нали?