Sweet 16

18 Глава

Изстрела мина през един от полицаите. О, така се радвам, че не е Джейдън или Сара! Безжизненото му тяло тропна на дървения под, цапайки го със струйка алено червена кръв. Стефани искаше да се опита да ме застреля пак, но в стаята нахлуха още полицаи и един лекар, който се опитваше да помогне на трупа. За мое щастие, един полицай я хвана преди да изстреля куршума и да ме повали на земята. ЗАВИНАГИ. Бях спасена! Бях жива!

- Ванеса! - чу се вика на Джейдън. Аз излязох и се хвърлих в прегръдките му.

- Добре ли си? - каза той разтревожено.

- Щом ти си тук - да. - казах аз и го целунах, но мига беше развален от Сара.

- Онази мъртва ли е? - каза Сара, поемайки си въздух от тичане.

- Иска ми се, но не. - казах аз и се засмях. Тя ме прегърна и усетих как топлите й сълзи падат върху рамото ми.

- Какво ще кажете да се прибираме, а? - предложих аз.

- Дадено. - каза Джейдън и тръгнахме към изхода, където срещнахме Брайън.

***

Караме към хотела и аз бях обсипана от въпроси.

- Какво ти направи? - попита Сара.

- Ами... Искаше да ме убие, но като изключим това... Нищо! - казах аз и се засмях. - Нямате си и представа, колко съм ви благодарна, че ми спасихте живота от тази психопатка. - довърших на един дъх.

- Няма проблем. - каза Сара.

- Хей... Не обирай лаврите! - каза Джейдън с раздразнение.

- Добре де. - отвърна Сара и се засмя.

- Надявам се тази да изгние в затвора. - каза Джейдън. Уоу! Не знаех, че толкова я мрази, дори... Повече от мен!?

- Явно наистина я мразиш много, а!? - попитах изненадана.

- И питаш.. - каза той, докато караше колата.

Аз само се изсмях тихо и продължих да гледам през прозореца.

***

Вече пристигнахме в хотела и аз побързах да си взема една отпускаща вана, въпреки че беше само 11:00ч. сутринта.

Приготвих си дрехи - къси дънки, червените кецове Vans и една чисто Черна тениска.

Тръгнах към банята, когато Сара ме извика.

- Хей, какво ще правиш? - попита тя учудено.

- Ще си взимам вана? - казах аз малко не сигурно.

- Добре, но после имаме работа! - каза тя ентусиазирана.

- И каква е тя? - попитах аз изненадана.

- Шопинг, разбира се! Трябват ти нови дрехи за утре! - обясни ми тя.

- И.. Защо? - попитах отново аз.

- Ти май наистина не сващаш, а? - каза тя и ме изгледа странно. След като забеляза, че не разбирам, продължи. - Ванеса, утре ставаш на 16! - О, да. Покрай всички тези '' незначителни '' неща като отвличането, забравих, че с нетърпение очаквам утрешния ден.

- Как можах да забравя! - възкликнах аз и се цапнах по челото.

- И аз това се чудя! - каза Сара и се засмя. - Побързай, защото ни очакват много магазини. - продължи тя.

- Добре, но... Незнам колко пари ми останаха. - казах аз и погледах протмонето си на леглото.

- Не се безпокой. Вашите ти пратиха 1000 долара за празника утре! - Каза Сара и ми подаде един розов плик.

- Тогава... Тръгваме след 20 минути... - казах аз, усмихнах се и влязох в банята.

Пуснах горещата вода да пълни огромната вана. Бях толкова изморена, а ме чака още толкова много работа около празненството. Стоях си в приятната вода и си мислех.

***

- Ванеса, киснеш там от 1 час. - викаше Сара и тропайки на вратата едновременно. Еха, час!?

- Идвам. - казах аз и излязох от ваната.

***

Облякох приготвените дрехи, взех парите и със Сара тръгнахме към магазините. Последния ден от живота ми на 15, а аз ще го прекарам с шопинг. И така става!

Реших да не убивам никой от героите ( за сега :д) Искам да знам дали сте доволни как се получи? Благодаря на всички, които ме подкрепят. Това значи много за мен. Адски много се радвам за големия интерес. Обичам ви всички! <3