Sweet 16

1 Глава

- Полет 161 Ню Йорк - Лос Анджелис. Пристигнахме ! Благодаря, че избрахте Airport Industries. - съобщи стюардесата. - Вече можете да свалите коланите.

Най - накрая! Вече сме в Лос Анджелис. Лятото започва...

- Хайде, Сара. Да отиваме за багажа! - казвам аз и слагам раницата си на гърба.

- Добре. Всичко ли си взе? - пита ме тя преди да излезем от изхода на самолета.

- Да... Вече не съм на 10! Но... Ето кой ще замества майка ми! - казах аз, побутвайки я с лакът.

- Хей... - засмя се тя.

Двете си взехме куфарите и започнахме да търсим такси, което да ни закара в хотела.

- Добре... Сега да намерим такси! - каза Сара и започна да се отглежда.

Аз седнах на куфара и търсех такси.

- Там има едно! - извика Сара. Аз паднах. Доста силно се изкрещя.

Двете започнахме да се заливаме от смях. Тя ми подаде ръка и аз станах. Изтупах дрехите си, вдигнах куфара и продължих все едно нищо не е станало.

- Добре... Към таксито. - казах аз и тръгнах напред.

***

- До къде, госпожици? - попита шофьора, слагайки куфарите в багажника.

- А... Хотел Кристал Перъдайс. - казах аз.

- Добре. А... 20 долара. - каза той, вадейки ръката си от джоба.

Аз му дадох 10, и Сара му даде 10.

Качихме се вътре и зачакахме да тръгнем.

***

Със Сара гледахме през прозореца палмите, улиците, магазините... Момчетата хахаха. Знам какво си мислите. Как такива толкова красиви момичета още нямат гаджета? Да кажем, че не сме срещнали подходящия... Е, дано това да се случи скоро, защото имам рожден ден след една седмица и искам до тогава да съм срещнала идеалния. Знам, че звучи банално, но си го мечтая от толкова време. Мечтите са безплатни.

Изведнъж, докато бях замислена и гледах гледката на плажа до нас, Сара прекъсна мислите ми.

- За какво си мислиш толкова? - каза тя, приближавайки се до мен.

- А... Нищо. Просто съм малко изморена. - казах аз.

-  Е... Няма да си починеш скоро, защото след като се настаним в хотела, ще обиколим. - каза тя развълнувано.

- О...Днес ще бъде дълъг ден. - казах аз с усмивка.

- Определено. - каза ми тя с лек смях.

- Дами, извинете, че ви прекъсвам, но присригнахме. - каза шофьора.

Със Сара бързо излязохме от таксито и един огромен хотел се извиси над нас. Докато ние го гледахме, Джон бързо извади куфарите от багажника.

- Благодаря.... - казах аз, чакайки да каже нещо.

- Джон. Ако имате нужда от превоз, само звънете. - каза той, подаде ми неговата визитка и се усмихна. Двете грабнахме куфарите си. След това той влезе в колата и изчезна, а ние със Сара побързахме да влезем вътре.