- К-какво? - попитах аз, хлипайки.
- Лекаря, каза, че не сме твоята кръвна група и не можем да ти помогнем. Звъняхме на родителите ти. И те не могат да ти бъдат донори. - каза тя и избърса сълзите ми. - Ще намерим някой. Спокойно. - продължи и ме гушна отешително.
- Не вярвам. Изгубих надежда. - казах аз студено.
Тя ме дари с една топла усмивка и излезе. След минута донесе Стейси (кучето ми) и я пусна на леглото аз я гушнах и взех Стейси на ръце.
- Ще дойдем пак утре. - каза Сара. - Дръж се. Всичко ще се оправи, окей?
- Ще ви чакам. - казах аз, избягвайки потвърждение на въпроса.
Тя излезе и отново останах сама с мислите си. Само аз и Стейси.
***
На следващия ден се събудих с още по-остра болка. И вероятно последния ден на тези мъки. Утре е шанса за операция, ако намеря донор.
Няколко минути след като се събудих сестрата донесе закуска - чай, филийки и малко йогорд.
- Благодаря. - казах аз и се усмихнах, до колкото болката ми позволяваше.
- Няма защо, мила. - каза тя със съжаление. Вероятно, тя знаеше каква съдба ме очаква.
След като закусих, лекаря ми обяви, че имам посетители. Аз се зарадвах, че приятелите ми вече са тук. Този път Джейдън и Сара влязоха заедно.
- Как си, Ванеса? - каза Джейдън, пробвайки да овладее треперещия му глас.
- Държа се. - казах с усмивка. - За сега. - промълвих тихо под носа си.
- Нося ти сладолед! - каза Сара радостно и подаде чашка с лъжица вътре пълна с шоколадов сладолед.
- Благодаря. - казах аз и опитах.
Следваше неловка тишина, ако не броим кучето. Явно мислеха как да ме успокоят.
В стаята влезе и нов посетител - Дани. Честно казано не ми беше до него точно сега, но не исках да съм груба.
- Здрасти, Ванеса! - каза той, докато се приближаваше. - Добре ли си?
- Мхм... - отговорих аз.
Всички стояхме и си говорихме, докато Лекаря не дойде и не извика радостно.
- Госпожице, намерихме донор! - Бях на седмото небе от радост, но кой можеше да е, щом не са нашите, Джейдън, Сара или Дани? Всички ме гушнаха силно и започнаха с онези от рода на '' Нали ти казах. '' или '' Браво''. - Искате ли да го видите?
- Разбира се. - казах радостно.
Когато вратата се отвори и вътре влезе '' донора'' аз пребледнях.
Е, кой мислите е донора? Вече от няколко глави ви спирам на най - интересното! И... Пак така.. Да. Благодаря за големия интерес покрай книгата ми. LY! :* <3
YOU ARE READING
Sweet 16
Teen Fiction16 годишната Ванеса прекарва едно незабравимо лято. Тя и нейната приятелка - Сара заминават в Лос Анджелис за един месец, напускайки Ню Йорк, където и двете срещат любовта. Пред какви трудности са изправени, за да запазят любовта си? Кой ще се опита...
