Sweet 16

32 Глава

- Хайде! Защо още сме тук, а не на опашката за водната пързалка? - попита Джейдън.
- И аз това се чудя! - възкликна Брайън. - Идвате ли? - попита, обръщайки се към мен и Сара.
- Разбира се! - отговорихме в един глас и се засмяхме.
Наредихме се на опашката. Пред мен беше Джейдън, а зад мен - Брайън и Сара.
Джейдън се спусна и се потопи рязко във водата, карайки я да се разпръсне в всички посоки.
- Това е... ЖЕСТОКО! - извика той, поддавайки се от водата.
В следващия момент аз вече бях в тръбата, в очакване да падна в басейна всеки момент.
Пред мен се показа изхода. Всеки момент очаквах да падна в басейна, но явно Джейдън ме е чакал, защото ме хвана на ръце в последния момент.
- Нямаш си и представа, колко съм ти благодарна! - казах аз и се засмях. След което последва една нежна и кратка целувка. О, колко ще ми липсва... От утре, това няма да съществува. Тази любов, тази целувка, тази емоция. А ще има единствено празнина. Не искам да го напускам. Искам завинаги да остана в прегръдките му.
Докато стояхме така и аз си мислех, нещо или по-скоро някой ни бутна и ни потопи във водата.
След малко чух смеха на Брайън, но на мен не ми беше смешно. Отчаяно се опитвах да намеря ръката на Джейдън, но без успех.
Вече се бях нагълтала с толкова вода, а бях на дъното на басейна.
Бях готова да умра, докато не усетих как някой ме вдига. Не бях способна да отворя очите си. Само усещах, че вече не съм във водата, което ме успокои много.
След няколко кашлици, успях да се съвзема и да видя, че '' спасителя '' ми е... Дани?
- Добре ли си? - каза той надвесен над мен.
- Разкарай се. По-Добре да ме беше оставил да се удавя. - сопнах му се аз и станах.
- Това ми е работата - аз съм спасителя тук. - каза той с мазна усмивка.
- Наистина жалко. - казах аз и тръгнах.
- Без дори едно '' Благодаря ''? - попита с началство той. Аз се спрях и се обърнах бавно.
- След всичко станало не заслужаваш и разговора ми с теб сега. Знаеш ли? Ти и сестра ти си приличате много. И двамата правите нещо, което мислите за вярно и така съсипвате някой, но тя за разлика от теб поправи грешката. Докато ти... ТИ самия си грешка. - казах студено и тръгнах.
Огледах се, за да видя погледа на Джейдън. Хубавия нежен поглед като океана.
- Ванеса! - чу се неговия вик. Преди да се усетя, той вече ме носеше на рамо. - Как си? Кой те спаси? Трябва да му благодаря. - каза той, тръгвайки към шезлонгите.
Аз погледнах студено Дани и казах:
- Никой. За мен е никой и никога няма да бъде нещо повече от един боклук.
-Я, стига. Явно наистина му пука за теб, щом го е направил. - каза той смекчено.
- Не. Пука му само за него. - отговорих и отместих поглед от Дани към Джейдън.
След това отидохме при Сара и Брайън. Нагушкахме се и продължихме да се забавляваме.
***
Вече неусетно стана 19:53ч.
- Хора, аз мисля, че е време да тръгваме! - каза Сара.
- Добре, но преди да се приберем ще си вземем сладолед. - Допълних аз.
- Кой е казвал, че се прибираме? - попита тя и се усмихна.
Прибрахме си нещата и тръгнахме към колата. Джейдън тръгна към шофьорското място и отвори вратата, но Сара го спря.
- Този път аз ще карам.
- И аз мога да карам до хотела. - отвърна той и завъртя очи.
- Не отиваме в хотела. - каза и седна на седалката.

Хора, имам важна новина, която мисля, че ще ви зарадва!
Поради големия интерес към книгата официално решавам, че ще има втора книга ( продължение на Sweet 16).. Все още не знам как ще се казва. Това ще научите след последната Глава. Надявам се да съм ви изненадала приятно! <3 :*