Малката сестра на Ума // Наследниците

Част 3

- Гадно място. - каза Мал.

- О, съжалявам прислугата е в отпуск.... Принцесо. - каза Ума и Лив завъртя очи.

- Къде е той? - пита Мал.

- Мечтала съм за този миг. Ти да искаш нещо от мен и да гледам как се гърчиш като червей на кука. - каза Ума.

- Поласкана съм, че мечтаеш за мен, аз не съм се сещала за теб. - каза Мал.

- Очевидно. Ти живееш идеално, нали? Живее си идеално, нали? - пита Ума и другите се съгласиха, а Лив въздиша. - А при нас дори не събират боклука. 

- Виж, ако имаш сметки за уреждане с мен, давай. Няма защо да замесваш Бен. - каза Мал.

- Може да е малко ненужно, но е много забавно. Чуй сега. - каза Ума.

- Като майка ти има уловка. - каза Мал.

- Ако биеш Бен е свободен. - каза Ума и си стиснаха ръцете за да започнат да играят на канадска борба. - Не искаш ли да знаеш ако аз те бия?

- Мечтай си. - каза Мал.

- И майка ти също си мислеше, че всичко ѝ е в кърпа вързано, а? И какво стана накрая? - пита Ума.

- На три. - каза Мал.

- Едно. - каза Ума.

- Две. - каза Мал.

- Три. - казаха едновременно Ума и Мал и започнаха.

- Знаеш ли на това с принцесата изобщо не се вързах. Вълкът козината си мени, но нравът никога. - каза Ума.

- И да сложиш шапка на пират, пак ще си фъстък. - каза Мал и тя започна да надделява. Тогава очите ѝ светнаха в зелено.

- Ако бия ми даваш жезъла. - каза Ума и Мал загуби концентрацията си и Ума победи. Всички започнаха да се радват освен Мал и Лив. - Сега ако искаш синът на Звяра донеси му жезъла на Кръстницата утре на кораба до пладне. О, ако проговориш се сбогувай с момчето. - Лив седна при Мал щом Ума си тръгна.

- Мал, всичко ще е наред спокойно. - каза Лив.

- Не знам какво да правя Лив. Не мога да загубя Бен, но не мога да ѝ дам пръчката. - каза Мал.

- Знам и искам да ти помогна. - каза Лив.

- Но, Лив тя ти е сестра. - каза Мал.

- А ти си ми най-добрата приятелка и знам, че сестра ми греши. - каза Лив.

- Благодаря. - каза Мал.