Част 21

9 2 0
                                    

Седмиците минаваха и се превръщаха в месеци. Лив е в 9 месец и чакаха бебето да се роди. Всички бяха много щастливи и особено Карлос. Все пак той щеше да става баща и наистина беше щастлив. И майка му беше много щастлива, дори и Урсула беше много щастлива. Сега Лив седеше на леглото и не правеше нищо. Беше сама, защото Карлос беше излязъл и ѝ е скучно. Тя наистина нямаше търпение да се роди бебето. Не само, че искаше да го види, но и защото Карлос беше досаден. Първо беше мило, но с напредването стана непоносимо. Той направо се чувстваше, че е негов приоритет да е постоянно с Лив. Лив стана от леглото и реши да се поразходи, но точно когато беше на вратата я спря Дют.

- На къде си тръгнала? - попита я Дют.

- Ще се разходя малко. - отговори Лив.

- Карлос ми каза да не ти позволявам да излизаш. - каза Дют.

- О, хайде Дют тук е ужасно скучно! - оплака се Лив.

- Карлос ми даде кокал, за да те задържа тук. - каза Дют.

- Тогава аз ще ти дам салам, за да ме пуснеш. - каза Лив.

- Става! - каза Дют.

Лив му даде салама и излезе. Разхождаше се из Аурадон докато не усети как топло усещане се стича по краката ѝ. Тя погледна надолу и веднага разбра какво става след като усети ужасна болка в корема. 

Малката сестра на Ума // НаследницитеWhere stories live. Discover now