Малката сестра на Ума // Наследниците

Част 22

Започна се. Раждането започна. Толкова я заболя, че дори не можеше да стои права и седна. Тя започна да крещи с всичка сила и слава богу Мал и Иви бяха на близо. 

- О, боже Лив какво става? - пита Мал.

- Мал... Ивии... З-започна се! - извика Лив докато плачеше.

- Какво? - пита изненадано Иви.

- Заведете ме в болницата! - отново извика Лив.

Мал и Иви я вдигнаха от земята и я отведоха в болницата. Точно когато Лив легна на леглото се сети нещо.

- Ч-чакайте къде са Карлос и Ума? - пита Лив.

- Аз ще отида да ги доведа. - каза Иви и изтича навън.

Лив извика от болка и Мал се изплаши от внезапния вик. 

- Лив, спокойно Иви ще доведе Карлос и Ума. - каза Мал.

- Как да се успокоя, Мал? Ти не знаеш какво е чувството! - каза Лив докато плачеше.

- Лив като те гледам сега наистина ме разубеждаваш някога да имам деца. - каза Мал.

Лив се засмя малко на това което казва Мал. Точно в този момент влизат Карлос, Иви и Ума.

- Лив! - казва Карлос и прегръща Лив.

- Лив, добре ли си? - пита Ума.

- Не, не съм добре много боли! - каза Лив.

Тогава я удари поредната контракция и стисна много силно ръцете на Ума и Карлос.

- Добре... Дишай, Лив скоро ще свърши. - каза Карлос.

- Ъъъ, защо той или тя не иска да излезе сега? - пита Лив.

- Дай време на малкия ни ангел. Ще дойде на света съвсем скоро. - каза Карлос и целуна главата на Лив.

Лекарката се върна в стаята. Минаха 4 часа и всичко което искаше Лив беше да види детето си и да се отърве от болката.

- Може би на детето му е удобно там. - пошегува се Ума, но това не помогна.

Лив отново извика от болка и без да иска удари Карлос.

- О. - каза Карлос и се хвана за бузата.

- О, боже, Карлос съжалявам. Не мога да повярвам, че го направих. - каза Лив.

- Не, не скъпа всичко е наред. Добре съм. - каза Карлос.

- Добре изглежда, че бебето е готово да излезе. - каза лекарката.