Breath of Life (Bulgarian Teen Fiction)

Глава шеста

Около две минути след това телефонът ми звънна, но достатъчно късно, за да не провали момента. Беше Адисън, която ми каза, че си тръгва. Затворих й още преди да е започнала да се обяснява, защото бе съвсем типично за нея да ме зареже и ни най-малко не се интересувах от причината.

- Може би вече е време да се прибираш. Иначе не отговарям. – Непознатият се усмихна и ми намигна палаво. Малко се постреснах от рязката смяна на поведението му, но така или иначе като го гледах, не беше много наред. Не можах да устоя да му отговоря с усмивка, макар и най-сдържаната и подходяща за подобни странни ситуации.

Три дни по-късно ме беше налегнала депресия. Чувствах се потисната, недоразбрана и нещастна. Всъщност аз винаги изпадах в подобни състояния. Не беше просто фаза, целият ми живот преминаваше така. Тази мисъл ме ужаси още повече. Не исках нещата да седят по този начин.

Когато бях вкисната, имаше няколко неща, които ми оправяха настроението. Музика. Храна. Или спорт. След като музиката и храната не подействаха, ми стана ясно точно какво трябва да направя. Извадих сака си от гардероба и наблъсках екипа си вътре. Не можех да повярвам, че наистина правя това. Преди да съм се отказала, изхвърчах от нас. Игнорирах майка ми, която крещеше подире ми. Не ми се занимаваше да й обяснявам.

Погледнах часовника си. Шест и половина. Щях да почакам половин час, докато започне тренировката. Това беше хубаво, щях да имам време да помисля. Училището беше на двайсет минути пеша от нас. Изведнъж ми дойде прилив на енергия. Изминах разстоянието с тичане.

Тъкмо когато влязох в двора на училището, застинах на място. Очите ми щяха да изхвръкнат и ми се завъртя свят. За секунда ме заболя. Но след това всяко по – различно чувство от гняв бе пометено от съзнанието ми. Искаше ми се да чупя, да крещя, да пребия всеки, който ми се изпречи на пътя. Тези двамата щяха да си платят.

В другият край на двора седяха Адисън и най – вероятно гаджето й, защото се целуваха. Само дето аз познавах момчето до нея.

Джон.

В мен се надигна отвращение и омраза. Най – добрата ми приятелка ходи с този кучи син Джон. Изненадах се колко лесно мозъкът ми асимилира информацията. Внезапно всички странни събития ми се изясниха. Защо Джон ме повика на гробището. Защо Адисън прие да излезе с мен. Майната им!