Breath of Life (Bulgarian Teen Fiction)

Глава тринайста

Погледнах го право в очите и решително поклатих глава.

Знаех, че е донякъде мое право да взема това решение и все пак всеки път, когато за пореден път отказвах да си отворя устата, чувствах това някак грешно. В началото беше лесно, можех да се оправдая с шок, замаяност, страх. Сега обаче не усещах нищо подобно, единственото, което ме спираше, беше мисълта как това щеше да се отрази на нещата занапред. Няма случай, в който подобно нещо да подобри семейните отношения и магически да залепи счупените парченца от нечий живот.

- Грешиш. – Знаех, че случилото се ще остане в главата ми, ще се преповтаря в съзнанието ми и ще ме преследва, че аз никога нямаше да си простя за бездействието и нищо не можеше да промени това. Щях да мъкна това със себе си навсякъде, където отидех, нямаше измъкване. Нито Чейс, нито родителите ми, нито някой психолог можеха да ме спасяват, а и не беше нужно. Не исках никой да ме спасява. – Чейс, всичко това – връщането ми у дома, в училище – всичко това беше моят начин да се справя. И може да не ти изглежда като план, който би сработил при тези обстоятелства, но наистина съм по-добре.

Вече не се чувствах засрамена пред него заради всичко случило се. Не разбираше изцяло и не можех да го виня за това, аз самата не винаги разбирах, но ако не друго, поне някой знаеше и не бях чак толкова сама в тази бъркотия.

Чейс стисна ръката ми окуражително, сякаш за да потвърди мислите ми, и се вгледа в лицето ми, но без да търси нещо конкретно, както обикновено правеше. Протегна другата си ръка се и погали бузата ми с палец, което ме накара да изтръпна и да затая дъх, след което бавно я отдръпна. Преглътнах. И изведнъж, усещайки ръката му, все още обвила моята, поисках да изтрия поне за секунда всичко, което ме дърпаше назад от толкова дълго. Позволих си да загубя всякакъв контрол, разум и предпазливост, всичко, което досега вярвах, че ме определя. Почувствах такава свобода, каквато не бях изпитвала никога досега. Погледите ни се срещнаха, знаех, че го вижда в очите ми. Приведох се напред и, без да си давам време за да осмисля действията си, бързо притиснах устни в неговите. Усетих изненадата му по начина, по който за малко замръзна, обаче в момента, в който шокът си отиде, едната му ръка се плъзна по тила ми и ме притегли към себе си, а след това зарови пръсти в косата ми. Чейс захапа леко долната ми устна, бяхме толкова близо един до друг, че можех да усетя неравномерното му дишане. Бяхме просто аз и той, обединени за кратко от странно, ново и неочаквано усещане за близост, в което сякаш изцяло потънахме.