Майка ми сложи масата. Не й помогнах. Бях прекалено заета да се тревожа за предстоящото и да нервнича. Започнах да барабаня с пръсти по коляното си. Зяпах тъпо в чинията си, молейки се това мъчение да свърши по - бързо. Гадеше ми се от глупавите шеги, които си разменяха на масата баща ми и Джон. Оставаше само Чейс да се включи и това щеше да ме довърши. Обхвана ме клаустрофобия. Смехът на баща ми и Джон беше прекалено силен. Кънтеше в ушите ми. Погледът на майка ми беше прекалено остър. Искаше ми се да смаля. Не посмях да погледна към Чейс и не ми се искаше да знам какво си мисли. Със сигурност си личеше, че доста неща не са наред в семейството и, като цяло, в живота ми...
Майка ми започна да го разпитва за какво ли не Чейс и всички се заслушаха внимателно, включително и аз. Джон, разбира се, не пропусна да му хвърли кръвнишки поглед. Сигурно ревнуваше, че вниманието вече не бе насочено към него.
- В същото училище ли учите? – обърна се майка ми към мен и Чейс.
- Аха – измърморих и станах да си налея червено вино. Когато се върнах, виждайки чашата ми, Чейс повдигна вежди и се подсмихна. Извъртях очи.
- Е, на колко си, Чейс? – попита майка ми и виждайки усмихнатите й топли, кафяви очи, съвсем същите като моите, и чупливата й червена коса, си спомних колко всъщност държа на нея, без значение какви интриги въртеше Джон зад гърба ми.
- Осемнайсет.
Джон ме зяпаше. Можех да прочета въпроса, четящ се на лицето му: Кой, по дяволите, е този? Отпих щедра глътка горчиво вино, предвкусвайки яростта на Джон и вълнуващия разпит, от който вероятно щях да науча хиляди неща за Чейс, които не знаех. По това се различаваме с мама – тя винаги показва на хората, че се интересува.
- Избра ли си вече специалност, университет? – Чейс се размърда напрегнато, изглежда, чувствайки се почти толкова неловко, колкото мен. Майка ми сигурно си мислеше, че това е безопасната, клиширана тема, с която да разчупи обстановката, но очевидно грешеше.
- Ами, не съвсем.
- Е, имаш време. Райли ме побърква от години с университети, планове.
Чейс се обръща към мен с изражение, примесено от интерес и леко учудване.
- Какво ще следваш?
YOU ARE READING
Breath of Life (Bulgarian Teen Fiction)
Teen FictionРайли Джонсън няма избор, освен да се прибере в родния си град Аделаида, да се върне в дома, от който е избягала. И този път със знанието, че е абсолютно сама и трябва да се изправи срещу всичко, което едва не е я унищожило три месеца по-рано. Този...
