Тренировката мина добре, като цяло. Оказа се, че и Чейс тренира. Не бях особено въодушевена, задето щеше да ми се наложи да го виждам три пъти в седмицата. По време на тренировката ми намигна и за секунда се разсеях. Единият път едва не сгазих момичето пред мен, докато тичахме. Ако не пръскаше от обаянието си наоколо, щях да се концентрирам доста по – успешно. Не ми въздействаше чара му. Просто ме обземаше яд, че ме зяпа и ме кара да се чувствам неловко. Познавах доста такива момчета и нямаше как да имам добро мнение за Чейс. Той просто приличаше прекалено много по поведение на Джон. Побърквах ли се?! Аз дори не познавах Чейс и едва ли някой би могъл да бъде такъв задник като Джон.
Мислите ми се рееха без посока през по - голямата част от тренировката, заради което сякаш свърши доста бързо.
През лятото изглежда е нямало тренировки, което вероятно бе причината - или по-скоро оправданието - в края на тренировката треньорът да ни каже, че сме пълна трагедия и ни разпредели да тренираме заедно през уикендите. Сложи ме с момиче на име Сандра, което ми изглеждаше толкова позитивно, че събуди у мен желание да го ударя. Утре беше Събота, така че си размених телефона със Сандра и се разбрахме да тренираме у нас в безумно ранен час.
Щом тренировката свърши хукнах към съблекалнята, с желанието да избягам от полезрението на Чейс, преоблякох се за рекордно време. След като излязох от сградата вдишах дълбоко от студен нощен въздух и се усмихнах. Обичах да се мотая през нощта, въпреки че рядко ми стискаше. Забавих крачка. Исках да отложа неизбежното. Със сигурност у нас не ме чакаше нищо хубаво. Нашите щяха да се разбеснеят, че съм тръгнала без да кажа нищо. Е, може би преувеличавах. По принцип бързо им минаваше, а и рядко ми викаха.
Накрая се разминах само със смъмряне от страна на майка ми. Заявих, че няма да вечерям и се завтекох по стълбите. Никога не съм била от хората с голям апетит, освен когато ставаше въпрос за сладко.
Незнайно защо ме бе налегнала ужасна умора. След като си измих зъбите се пъхнах на топло в леглото. Нямаше дори единайсет, а вече щях да си лягам. Зазяпах се през прозореца. Луната беше пълна. Винаги съм обичала да гледам небето преди да заспя. Но този път бях толкова изтощена, че не можах дори да затворя очи. Просто гледах. В съзнанието ми се прожектираха днешните случки.
YOU ARE READING
Breath of Life (Bulgarian Teen Fiction)
Teen FictionРайли Джонсън няма избор, освен да се прибере в родния си град Аделаида, да се върне в дома, от който е избягала. И този път със знанието, че е абсолютно сама и трябва да се изправи срещу всичко, което едва не е я унищожило три месеца по-рано. Този...
