Guardians Of The Galaxy

Пролог

Айви стоеше на вратата може би от двайсет минути, но родителите й така и не я виждаха. Отново се караха. За пореден път за последните две години. Вече беше на четиринадесет, а те все още си мислеха, че ще минат с номера 'баща ти си оставя нещата навсякъде'. Това й казваше майка й, за да не я тревожи, но Айви не беше малка. Знаеше, че любовта между двамата вече отдавна я няма и са заедно само заради нея.
-Айв, миличка! Прибра ли се?-майка й най-накрая я забеляза, карайки с това баща й да се поуспокои.
-Да, току-що-излъга.-Изморена съм, ще се кача в стаята си.
-Няма ли да вечеряш?-попита баща й.
-Не, не съм гладна.
-А ще ни разкажеш ли как мина състезанието днес?
-Нищо интересно.
Отговори набързо и се качи в стаята си без да позволи на родителите й да в питат още нещо.
Състезанието, за което я попита майка й, беше национално състезание по инженерство, компютърно програмиране и математика. Училището й беше й гласувало доверие да ги представи. Всеки от общо три дни им поставяха задачи от трите дисциплини. Първият и вторият ден се беше представила блестящо, но трябваше да си преговори някои неща за третия, затова отвори учебника по физика и седна на бюрото пред прозореца си. Не мина много и майка й дойде.
-Какво правиш, малко зубърче?
-Чета!
-Физика? Изглежда интересно!
-Термодинамика, мамо, разбира се, че не е... Какво...-с периферното си зрение забеляза странна светлина навън.
-Сигурно Джеферсън пак стрелят от онези стрели-майка й седна на леглото.-Съжалявам, че не можем да присъстваме, но знаеш, че не можем да си позволим да...
-Да излизате от работа, знам. Не се тревожи!
Майка й я погледна с онзи поглед, с който изказваше благодарност, но и съжаление. Родителите й не бяха много добре финансово (една от причините редовно да се карат) и се чувстваха виновни, че не могат да й осигурят по-хубаво неща. Учебниците й бяха от библиотеката в училище, а дрехите й или бяха подарени, или купени от втора употреба.
-Утре, последният ден, хората от екипа ми планират да отидем на 'Кендито', знаеш-ресторантът до езерото...
-Можеш да отидеш, но само ако се прибереш до осем и си хванеш автобуса.
-Но пътят през гората ще ми отнеме няма и пет минути, а и няма да харча пари за билетче.
-Не искам да минаваш от там по тъмно, Айви!
-Добре де, няма!
-Ще те оставя да четеш. Лека, скъпа!
-Лека, мамо!
Майка й излезе от стаята, като не забрави да я целуне и по бузата.
Айви учи около час, после си легна.
Третият ден от състезанието мина също толкова добре и спечелиха второ място. Айви, като капитан на отбора си, беше наградена със злато за лидерство.
Всички заедно отидоха на езерото и се забавляваха. Стана доста късно и Айви изпусна и последния автобус, затова въпреки обещанието към майка си, мина през гората. Пътят беше кратък. Ако бързаше щеше да се прибере за по-малко от десет минути. Посредата спря. Чу шум отнякъде, но не можа да разбере от коя посока. Спря и се огледа. Светлина в небето привлече вниманието й, но когато погледна нагоре нямаше нищо. Чу се чупене на пръчки. Имаше някой там.
-Кой е?-попита Айви.
-Надявам се, не те притеснявам...-от храстите излезе странно облечен мъж със странен гребен, като от гръцки шлем, на главата, носеше някакъв списък. Айви не беше сигурна дали е заради лунната светлина, но кожата на този мъж изглеждаше синя.-Да, май си ти. Дръжте я!