Can i believe You ?[√]

9

Кук- когато се върнах в стаята забелязах бутилката с алкохол...
И тогава си помислих.
Да не е пил за да ме помни какво е станало..за да може поле да ми се извини...
Тогава всичко ми се изясни...
Той бе ме обича....само ме усползва....

Изблъсках го то себе си и се свих в ъгала на леглото.

Тае:ЗНАЙ СИ МЯСТОТО КУРВОООО!!
НЕ СМЕЙ ДА МИ СЕ ПРОТИВИШ.....НИКОГА...НЕ СМЕЙ ДА БЯГАШ...ТИ СИ МОЙ...САМО МОЙ...

Разбрах че не ме обича разбрах тов след като го видях че почна да се налива със алкохол...исла да не си спомня какво е направил....знаех си.....Избутах го със всичка сила от мен взех си телфона и дрехите които бяха на пода...Избягах...звънах на Джин.

-------В разговора-------

Куки:ХЮНГ...ПОМОГНИ МИ....ЕЛА ПРЕД НАС.....СПАСИ МЕ...

Джин:КУКИ КАВО ИМА ДОБРЕ ЛИ СИ....УСПОКИЙ СЕ.....

КукиТОЙ НЕ МЕ ОБИЧА ХЮНГ ВИЖДА СЕ В УЧИТЕ МУ...ОПИТА СЕ ДА...ДА....ДА.....

Джин:ИДВАМ СТОЙ НА СПИРКАТА ДО ВАС НЕ ВЛИЗАУ ПРИ ОНАЯ ОТКАЧАЛКА

------Край на разговора-------

Не чаках дълго след десет минути Джин дойде заедно с Джун (Приятеля на Джин) Дойдоха до мен.

Джин:КУКИ!!!!!
Извика хюнг и започна да ме прегръща....и целува...

Джин:Куки...студен си...Джун..дай си якето на Куки, горичкия ще премръзнр.

Бях ублечен сано една тениска и къси гащи.

Джун:Веднага

Той дойде до мен и ми даде якето си взе ме бученската и ме сложи на задната седалка пуснаха климатика в колата да духа топъл въздух.....Беше приятно...беше топло....затворих учите си от умора.

Глт.Джин.
Веднга след като Куми се обади с Намджин тръгнахме към тях...бях единствения който знае..какво се случва с Куку...Когато го чух да плаче ...замръзнах помислих си ....че може да му се случи нищо той е крехък...Като син ми не можех да понеса мисълта пе страда заради оня...

Джун:Съкровище не плачи..Всичко ще е натед

Каза тои и изтри сълзите ми.Утидохме до домът ка Тае и Куки. Видях го да седи на спирката с тениска и къси гащи а навън си беше студено изтичах до него казах ба Джун да си даде якето на Куки, защото миличкия премръзваше..Джун го сложи в колата,пуснах климатика на топло след броени минути Куки заспа..
Стигнагме да къщата ни с Намджиун,той вдигна Куки булченслата внимателно за да не го събуди.Горкичкия и е търпял това месрц и нещо,Идеше ми да заплача, но неможех трябваше да бъда силен заради Куки все пак ми е като син.
Слязох на долния етаж видях Намждун на дивана, утидок в кухнята и напрарих рамен за обяд .
Извиках Намджин,след като двамата се наядохме утидох да събидя Куки. Отворих втатата на спалнята.Кук спеше толкова сладко не разбирам как му е дало сърце на оня педал да го бие.

Джин:Куки...хайде...ставай...Куки...
Помилвах го по бузката

Куки:мм..ма..мамо
каз той хлипайки, явно бълнува

Джин:Куки .....хайде направих сециално ранян за теб още е топъл...ставай да не истине...

Куки бавно отввори очи и като видя каде се намира и се вкопчи за ме

Куки:б...благодаря
Каз много тихо той.Помогнах му да стане ,защото качетата му бяха в сиснини.Ужасих се от гледката....слязохме долу сложих Куки на стола.

Джин:Куки...ей сега идвам отивам за аптечката ще ти промия раните и ще намажа синините.Хапвай че като те гледам не си ял от доста време..

При :Тае
Няма го тръгна си....изгубих го...НЕ....НЕ...НЕЕЕЕЕЕ....виках крещях...МАЛКА КУЧКА КОКЙ ТИ ПОЗВОЛИ ДА ИАБЯХАШ ТИ СИ МОЙ...САМО МИЙ...вече плачех загубих го ....отново провалих всичко в гневът си съборих една снимка на нас двамата...на нея бяхме прегърнати бяхме толкова щасливи..Куки се усмихваше.При мисълта че аз съм този който кара усмивката му да изчезне...се побърквам....