In Love with Formula 1

I did it

Квалификации.

Честно ще се гръмна. По-нервна съм от обикновено. Че имам и 3 етапа които трябва да мина. Тук Алекс, Марк и Пол няма да ме хвалят. Сега сме един срещу друг.

- Добре ли си? - попита ме Лаура.

- Аз... Да спокойно добре съм. - успокоих я.

Не съм добре. Имам чувството че ще избухна всеки момент. Тайно се отделих и пребърках чантата си. Винаги нося с мен в случай че ми потрябват въпреки че почти нямам нужда от тях. Успокоителни. Не мога да си позволя паник атака на мотора. Изпих 1 и се приготвих като очаквах да ме отпусне.

- Късмет. - пожелаха ми момчетата.

- И на вас момчета. - усмихнах се леко.

Вече бях започнала да усещам всичко равно. Без притеснение. Без вълнение. Така трябваше да бъде. Ако бях подвластна на емоциите можеше да се блъсна, да падна дори да припадна, а това не ни е приоритет.

Качих се на мотора в пълна готовност да стигна поне 3 етап.

- Данина това е за теб. 

Утре ще стартирам на втора позиция. Това е добре. Бях изключително изморена и гладна и когато слязох от мотора ми се виеше свят.

- Лаура храна. - казах измъчено.

Държах се максимално да не припадна. Усетих нечий ръце да ме придържат.

- Добре ли си? - попита ме Пол.

- Да. - казах и усещах че силите ме напускат.

- Дишай Ивке. - чух гласът на Марк.

Хванах се за най-близкия предмет. 

- Още виждам. Това е добре. - отбелязах.

- Храна. - подаде ми Лаура.

Толкова рязко не съм взимала нищо никога. Започнах да се храня все едно не съм виждала храна. В момента не ме интересуваше никой какво си мисли. Интересуваше ме да съм добре. Когато се стабилизирах си поех дълбоко въздух.

- Мразя си анемията. - простенах.

Добре не разбрах как съм изяла толкова много пица за толкова кратко време.

- Подготви се за пресконференцията. Нахрани се добре. Пий вода. - помоли ме Марк.

Кимнах му. Разбира се че ще се погрижа за себе си. Ако нямаше пресконференция щях да се прибера в хотела и да поспя.