In Love with Formula 1

Big News

Поех си дълбоко въздух. Дишай. Издишай. Трябваше ли всичките ми атаки каквито и да са да ме нападат в банята? Погледнах се в огледалото и награбих успокоителните. Нямах нужда от помощ този път. Но определено ще имам нужда от сериозна терапия за да миналото си. Когато бях отново свежа излязох от банята. Само Макс, Данина и Ландо знаеха какво се случва.

- Утре вечер аз и Ландо тръгваме за България. Макс, Данина вие трябва да решите къде ще сте. - обявих делово на масата пред всички.

Не исках семейството на Макс да влияе на избора но те бяха важен фактор и се налагаше. Данина започна да чопли кожичките си гледайки пръстена. Обърна се към Макс който вече гледаше нея.

- Ако не искате да дойдете няма проблем. Няма да се разпадна... Мисля. - признах че изпитвах несигурност - Но Ландо е с мен и ще се справя.

Данина огледа хората. Погледна Макс. И му кимна.

- Благодарим за гостоприемството ви но искам да съм до най-добрата си приятелка. Не искам да я оставям сама предвид факта че вече твърде често се разделяме. - сподели Данина - Винаги съм с Макс затова се надявам да разберете ако замина за държавата си. И най-сетне видя родителите си.

Едвам сдържах широката си усмивка. Да. Данина ще дойде. До България с мен и Ландо. И ще трябва да приготвим семейството ѝ, цялото ѝ семейство, за новината. И моето също. Това ще е интересно. Данина ми прати подкрепителна усмивка през масата.

- Радваш се, а? - попита ме Ландо.

- Естествено че се. - отвърнах му.

- Същото казва и широката ти усмивка. - отвърна той.

Мамка му мислих че съм я задържала за себе си.

- Харесва ми да те виждам усмихната. - погледна към устните ми - Харесва ми да си щастлива.

- Ако си край мен съм щастлива. - усмихнах му се мило.

- Господи не ме карай да се усмихвам като луд на масата. - ръчна ме.

- Добре. - подсмихнах се подло и забучих хапка от ястието на вилицата си.

Кацнахме на летището и колата на Данина вече ни чакаше. Бяхме само 4 човека затова щяхме да се съберем. Бе 4 следобед. Закрих лицето си с ръка защото слънцето напираше неумолимо. Отворихме вратите на колата и топлата вълна ни заля като лава.