In Love with Formula 1

I love her

Когато зазвуча бавна мелодия никой дори не помръдна.

- Един танц? - попита ме Ландо и подаде ръка.

Усмихнах му се свенливо.

- Разбира се. - съгласих се и поех ръката му.

Изправихме се и той положи едната си ръка на кръста ми, а с другата хвана моя ръка. Аз положих другата си ръка на рамото му и се загледах в очите му. Прелестните му очи. Изпълващи света ми с щастие.

- Защо те мразят толкова? - попита ме тихо Ландо.

- Защото бях по-слаба от тях. Обожаваха да ме мачкат. За тяхно удоволствие. Да ме карат да се чувствам като нищожество. - обясних му.

- Ако можех само ако можех щях да ги затрия всичките. - каза с учудващо нежен тон.

- Звучиш като сериен убиец. - изкикотих се

- С теб покрай мен... Като нищо ще стана. - отвърна ми.

- Защо мислиш така? - попитах го.

Той ме завъртя. Може би за да помисли за отговор. Когато се върнах към него в очите му гореше някакъв огън.

- Защото те ревнувам от всяко момче което те докосва. Без Макс. - каза ми той - Защото ти си само и единствено моя. Защото не искам да виждам как някой друг те отнема от мен.

- Никой няма да ме отнеме. - казах и нежно погалих бузата му с ръката която бе на рамото му - Никой.

Това подейства силно на Ландо който се наведе леко към мен и сключи устните ни в целувка.

- Обичам те. Колкото и пъти да го кажа няма да е достатъчно. - прошепна ми.

- И всеки път който го кажеш ме правиш най-щастливото момиче някога. - отвърнах и му се усмихнах.

Когато мелодията приключи само се върнахме на местата си.

- Обичате ли се? - попита една от госпожите ми.

Не беше на масата когато станахме да танцуваме. 

- Дойдох преди минутка. - каза ми преди да я попитам кога е дошла.

- Обичам я. Повече отколкото мога да опиша. Повече отколкото мога да го кажа. Повече от звездите които поглеждаме когато мечтаем. Повече от песъчинките на морето. - отвърна Ландо - Тя е огъня когато ми е студено. Чадъра в дъжда. Светлината в мрака. Водата на жадния. Храната на гладния.