Para Siempre

7 Глава

Здраяейте, невероятни мои!
Новата глава идва с доза признания и разкрития. Както и може бии... фатална случка.

Обичам ви! Хд <3

Хуан

-Тате?....

Няма такова чувство. Силно, чисто, неподправено. Тази малка четирибуквена дума значече целият свят за мен. Хиляди иглички полазиха цялото ми тяло, а зейналата дупка в гърдите ми сякаш зарастна.
Усещах сълзите, напиращи в слъзните ми канали и давах всичко от себе си да не се разцивря като малко дете.

Изучавах всеки малък детайл, всяко малко трепване, което малкото му телце възпроизвеждаше.

Буйните къдрци обрамчваха млечношоколадовата му кожа, а щом заковах очите си в неговите, видях себе си.
Моята умалена версия.
Моят син.
Искам го. Искам да наваксам пропуснатото време.

-Иса...той е невероятен...-осъзнах че прошепнах.

-Той е моето малко чудо. Моят ангел. - виждах гордостта изписана по лицето и' щом заговори за него.

-Съкровище, това е тати. Искаш ли да ме пуснеш и да се запознаете? - проговори и впи питащо поглед в петгодишното момченце в ръцете си.
-Мхм...- червенина изби по бузките му, а очичките му пробляснаха, докато Исабел го пускаше да стъпи.

-Здравей, казвам се Анхел, а ти сигурно си моя тати? - проговори сравнително разбираемо за годините си, а проницателният му поглед се впи в моя.
-Имаш много хубаво име приятелче. - клекнах пред него и хванах малката му ръчичка. -Аз съм Хуан, и да аз съм твоя тати. -добавих.

Господи, докосвах детето си за пръви път.  Малката детска ръчичка се усещаше толкова нежно и приятно в дланта ми, като кадифе. 
-Мама ми е разказвала за теб. Ти повече няма да си тръгваш нали? - големите едентични на моите очи, се разшириха като на кученце, а долната му устничка излезе още повече напред. Трябваше да си мазохист, че да откажеш на такава муцунка.
-Ами....така мисля дребосъче... - приклекнах пред него и го обвих с ръце.
-Липсваше ми толкова много.... - сълзите напираха в очите ми. Колкото и да се опитвах, да бъда мъж и да не плача, пред детето си, си никой.
Живота те учи да се бориш, но съдбата ти показва как да сториш всичко правилно.

Без значение, колко грешни стъпки си направил, или приемаш творението което си направил и продължаваш нагоре, стараейки се да бъдеш по-добра версия на себе си, или грешиш без да надграждаш и оставаш на дъното.