Para Siempre

10 Глава

Здравейте, невероятни мои!
Публикувам тази глава от едно райско кътче, в прекрасно настроение въпреки нещата случили се през изминалите два дни. Надявам се ви хареса, и ако това е така очаквам мненията ви в коментарите.

Обичам ви! Хд >3

Някога много отдавна, на един самотен фар по средата на нищото живеел моряк.
Кораби от близо и далеч пристигали и отпътували, но той никога не тръгвал с тях.
Някаква необяснима силна енергия  го спирала. Аурата и'  била толкова силна, че всеки път щом се опитал да тръгне се случвало бедтсвие.

Сигналната аларма поставена на върхът на фара, се бе включила, морето вилнеело люто, а морякът, който тъкмо се бе решил да замине - отново не успял.
Върнал се в стаята на стария фар,  а разочорованието се стелело по лицето му.
Часове по-късно, когато бурята притихнала, решил да излезе, призован от красива песен, лееща се на длъж и на шир.

Морякът омагьосан от мелодията се носел като в сън. На една огромна скала в близост до старият фар, седяла неземнокрасива русалка. Дългите и' сивкаво-руси коси се стелели по гърба и', като море от безкрайно сребро.
Пеела, а от очите и' се стичали кървави сълзи.

Около нея, имало купища отломки на някогашни кораби.
Щом морякат зърнал окървавеното и' лице, както всеки предишен пред когото се бе показвала морската нимфа би избягал, но не и той.
Щом двамата прелели погледи, кървавите вадички по страните и' постепенно изчезнали. Морякът бе видял нещо наистина специално в нея.
Сърцето му пропуснало удар, кръвта във вените му закипяла, а самотата била забравена.

Под кървавите следи, бавно, бавно се показали изразени скули и очи пълни с живот.
Навътре в морето, небето разцепило ясната картина с меча носещ най-чистото чувство, а заряда преминал през телата и на двамата бил спойката на стъпката към новото.
Така се появила агапе*.

Хуан

Историята на морякът и русалката се преповтаряше в главата ми, докато държах Иса в ръцете си опрял брадичка на върха на главата и'.
Тихото признание което ми отправи, отприщи изцяло заспалите ми чувства.
Правеше ме по-добър човек. За нея и Анхел щях да сторя всичко без значение какво ще ми коства.
Трудностите  са за да се преодоляват. Обичам я, силно, но преди години бях достатъчно глупав за да я отблъсна, а тя бе така добра за да ме остави да живея живота който желая.
Когато я срещнах за пръв път бях още зелен, вълнуваха ме само парите и кариерата, но още в онзи момент бях привлечен силно към нея и все още съм.
Виждах промяната във видът и'. Изрязаните деколтета и късите поли липсваха. Формите и' бяха по пищни, но сърцето и добротата и нямаха промяна.
Исках да я вкуся отново.
Зарязах мисленето за бъдещето и я нападнах.
Целунах и захапах леко устните и' пренасяйки ни като с телепортация на същия диван от който бяхме дали началото на появата на Анхел.
Бях като настървен, не можех да мина само с по една целувка. Повтарях всяко едно местенце което устните ми докосваха, ръцете ми сами откриха пътя до копчетата на ленената и' риза. Не знам как имах волята да разкопчая всяко малко седефено копченце и да разкрия дантеленият сутиен под тънката материя, но когато го сторих останах зашеметен.
Гърдите и' направо преливаха, а блясъкът в очите и' ме довърши.
Имах истински диамант в ръцете си. Не я бях оценил в началото, ще я оценя сега. По добре късно отколкото никога.