Когато пристигнахме в музея трябваше да си намерим партньори за проекта. Аз естествено бях с Пайпър. Всичко вътре беше прекрасно. Някак си гръцката митология ме привлече най-много. Попринцип не мога да чета, защото имам дислексия, но незнайно как успях да прочета написаното на старогръцки. Пайпс също. Не разбирам какво става с мен. Полудявам ли или какво.
Тъкмо четохме за емпусите - красиви момичета с един метален и един магарешки крак, които общо взето са полу вампири - когато госпожа Родригез ни извика. Ама разбираш ли само мен и Пайпър. Отидохме в една стая далеч от учениците, като си мислих, че нищо лошо няма да стане, но тогава естествено то стана. Долетяха още 3 като госпожа Родригез и се превърнаха в ЕМПУСИ. Егаси късмета. Добре, че бяхме чели, че емпусите са страшно бързи и единствено могат да се победят с божествен бронз или имперско злато (каквото и да значеше това), но ние естествено не разполагахме с нито едно от двете. Изневиделица се появи учителят ни по физическо, Гроувър, и засвири на някаква флейта. Явно е била магическа, защото превърна емпусите в дърва. В буквалният смисъл.
- Господине какво беше това?!-попитах аз
- Няма време за обяснения трябва да се махаме преди да са се появили още от тези напасити!-отвърна господина
- Добре, но къде ще отидем?- попита Пайпър
- В лагера. А и всъщност не съм учител по ФВС, а съм сатир и по човешки години се водя колкото вас.
Сатир. Какво пък е това сега.
- Чела съм за вас-каза Пайпър-вие сте полу хора полу кози нали така. Също имате рога. Ето защо ходите странно и винаги носите шапка. Не ви е удобно в човешките обувки!
- Ама че си умна Пайпър Маклийн.Също така не ми говори уважително. Вече ви казах ,че по човешки години съм колкото вас. Наричайте ме Гроувър. Тoй ни дръпна и се промъкнахме покрай съучениците си. Докато ходехме по паркинга аз се обърнах към него и започнах:
- Добре... Гроувър, къде се намира този лагер в който отиваме?
- Не мога да ви кажа, защото е тайна и е само за специални деца като вас. - рече Гроувър
- Че какво ни е специалното на нас ние сме просто едни тийнейджърки? - попита Пайпър
- Ще разберете когато стигнем.
С тези думи Гроувър си събу панталоните и изрита стъклото на един джип така, че то да се счупи, влезна вътре и запали джипа.
- Хайде момичета качвайте се. Това е превоза ни до лагера на нечистокръвните.
И така потеглихме към този лагер с учителят ни по физическо, който през цялото време дъвчеше празни кенчета от кола.
A/N Здравейте ето я и 3тата глава. Надявам се да ви харесва. Също така извинете ако има правописни грешки. Пиша на лаптоп и понякога не гледам написаното.
BẠN ĐANG ĐỌC
Изгубената сестра на Пърси
FanfictionЗдравейте, това е първата книга която пиша. Ще се опитам да я направя възможно най дълга, за да е интересна малко по нататък някъде 1/3 от книгата ще добавя и нови герои но за сега не мога да кажа нищо по въпроса, защото е изненада. Надявам се да ви...
