Изгубената сестра на Пърси

Пътуване и пристигане в лагера на нечистокръвните

       Понеже по едно време ми стана лошо реших да се преместя отзад на чист въздух. Както си лежах забелязах нещо странно в небето. Сякаш слънцето се приближаваше.Помислих си, че просто халюцинирам от главоболието, но тогава Гроувър спря на една отбивка и сякаш започна да чака слънцето да ни смачка. Когато имах чувството, че ще стана на пепел до нас кацна (да, казах кацна) една златно жълта кола и от нея излезе един мъж на около 20 или 30 не съм много сигурна, облеченн като през 80те. Гроувър слезе от пикапа.

- Господарю Аполон! - поклони се сатира - Защо сте решили да ме посетите?

- Спести си лъскателствата сатире знам, че съм страхотен не е нужно да ми го напомняш! Тук съм, за да ви кажа 2 неща. Първо. Трябва да минете през още едно място преди лагера и второ... В голяма опастност сте. Поне 3 минотавъра, 5 горгони, около 10 грифона и 2 емпуси са се запътили след вас. По добре побързайте преди да са ви настигнали.

- Кое е това място господарю и ако мога да попитам защо отиваме там? - попита Гроувър

- Ню Юорк. В Сентрал парк ще ви чака едно русокосо момче със сини дънки, бяла тениска и черно кожено яке. Ще носи раница и златен синджир на врата си. Казва се Уил Солас.

- Добре. Няма проблем. Ще отидем по път ни е. А какво всъщност е това дете? - попита сатирът

- Той ми е син! - отвърна Аполон - А сега тръгвайте и без излишно бавене, защото чудовищата са много близо до вас.

Това бяха последните думи на бога преди да се качи в колата и да изчезне. Ние последвахме примера му. След около 10 мин. се качихме на магистралата и от тогава насам не се е случвало нищо лошо. Надявам се да сме изгубили чудовищата, защото си нямам и бегла представа как да се бия. Пътувахме още около 2 часа по магистралата, когато най-сетне видяхме огромен град на хоризонта. Ню Йорк е огромен, затова ни отне около половин час да се ориентираме и да стигнем до Сентрал парк. Гледахме да сме възможно най-бързи в намирането на това момче. Гроувър казва, че може да надушва герои, чудовища и тем подобни, но сега миризмата на прииждащи чудовища била толкова силна, че не можел да надуши нищо друго. Точно когато бяхме на път да се откажем видяхме нещо странно. Едно русо момче си играеше със светлината! Пайпър отиде при него, за да си поговорят.

Междовременно с Пайпър:

- Здравей ъмм... Малко странен въпрос: познаваш ли момче на име Уил Солас?