Изгубената сестра на Пърси

Началото

       Здравейте аз съм Неро Кайера! Дъщеря на Посейдон и сестра на великият Пърси Джаксън, или поне така си мислих...Но това е много далеч в бъдещето. Нека започнем от самото начало:

 Откакто се помня съм проблемно дете.Може би е защото от бебе съм по приемни домове. Не познавам родителите си нито никакъв мой роднина, но животът ми се преобърна когато бях на 5. Започнах да виждам странни неща, като гигантски летящи птици или полу хора полу коне, но никой не ми вярваше. Започнах да мисля, че съм луда. А може би просто бях различна.

       Един ден в центъра за осиновяване стана чудо. А именно: НЯКОЙ МЕ ОСИНОВИ. Доста бях учудена, но и много се радвах, все пак бях само на 6. Жената която ме осинови вече имаше 2 биологични деца. Баща им ги е напуснал още когато тя е забременяла. Не знам причината и няма да го мисля. Важното беше че вече си имах истинско семейство за първи път през целия ми живот. Но нещата не се развиха така както очаквах. Брат ми се казваше Нико. Той беше средното дете, а сестра ми - Бианка.Тя беше най голяма. Аз бях най малката. Мама ми запази името но се сдобих с фамилия: Ди Анджело. Неро Ди Анджело. Звучи могъщо.

       Живях с тях около година до 7 годишна възраст когато всичко се обърка.Трябваше да стана 1 клас, но мама нямаше достатъчно средства, за да издържа 3 деца, затова се наложи да ме върнат отново за осиновяване. Много бях тъжна, но се наложи. Не се съпротивлявах, просто имах чувството, че с Нико и Бианка ще се срещнем пак. 

       Та върнах се в центъра и всички ми се присмиваха, че са ме оставили тук след една година. Момичето, което ме тормозеше най-много се казваше Дрю. Тя и нейната малка компания от "приятелки" (по-скоро миньони) ми се подиграваха постоянно.

- И какво сега върнаха те защото са "нямали средства" да те издържат така ли - рече гръмко Дрю

- Обзалагам се че е била толкова грозна че дори собствената ѝ майка се е отказала от нея-отвърна една от приятелките ѝ.

        Всички започнаха да ми се смеят. Нямаше какво да направя, затова избягах в стаята си плачейки. Това се повтаряше в продължение на 7 години. Беше ужасно. Тогава реших да взема нещата в свои ръце. 

       Тази вечер щях да избягам. Съставих си перфектния план. Щях да изчакам всички да заспят, после да се промъкна по големите коридори покрай столовата, защото от там беше най-пряко. Най накрая щях да се промъкна покрай охраната и да избягам. Събрах си багажа. Нямаше как да забравя моето плюшено тюленче. Това беше единственото нещо, което имам от родителите си. Взех малко провизии, дрехи, пари и телефон (може да съм ги откраднала от Дрю и нейните "приятелки", но те си го заслужават...нали?)и най-важното - храна. С тези пари можех да се запиша в пансион, където хем ще уча, хем ще живея. Стига повече приказки имам план за осъществяване.

A/N Здравейте, това е първата глава надявам се да ви е било интересно. Мога да променям някои неща за в бъдеще ще видим.