Dream life scenarios

Пролог

Преди 7 години в Ню Йорк

Мейбъл се прибираше от работа. Беше с колата си, едно от любимите ѝ неща е да си слуша музика усилена на макс, докато кара. Затова го правеше често. След около петнадесет минути вече стоеше пред входната врата на дома ѝ. Тя отключи вратата, сестра ѝ беше вкъщи и затова викна, защото къщата беше на два етажа. -Прибрах се!-остави си чантата на масата в хола и тръгна по стъпалата към горния етаж, където беше стаята на Джулия. Родителите им починаха преди три години, баща им простреля майка им, а след това себе си. Мейбъл и Джулия преживяха трудно периода, всяка вечер Мейбъл се събуждаше чувайки хрипането на сестра си. След смъртта им, тя и сестра ѝ се изместиха у баба им. Тогава Мейбъл беше на 16 години, а Джулия на 13 години. Беше им трудно да свикнат в друга къща далеч от спомените със родителите им. Баба им също живееше в Ню Йорк в малка уютна къща. Две години по- късно след смъртта на родителите си, баба им също почина от бъбречни заболявания. Останаха само двете отново сами срещу целият свят. Баща ѝ имаше шоколадова фабрика, затова финансовото им състоянието сръвнително добре, но след смъртта му всичко се преобърна. Фабриката бе фалирала поради дълга на баща ѝ към хазарта. Майка им имаше малко спестени пари, но те не посмяха да ги докоснат. Сега тя работи като продавачка в магазин за обувки.  Няколко месеца минаха в търсене на работа и с опити да преодолеят смъртта на близките си.  Мечтата на Мейбъл беше да стане режисьор, но нямаше нужните средства, за да учи. Животът никога не е бил справедлив с нея, а и някой трябваше да изкарва пари за прехраната им. Джулия учеше. Мейбъл не искаше сестра ѝ да работи, тя искаше да завърши и да работи, затова което мечтае.

  Докато се приближаваше повече до стаята на сестра си, чу някакви странни звуци. Прескочи и последните стъпала, за да стигне по-бързо до стаята ѝ. Мейбъл отвори рязко вратата. Замръзна от гледката, сякаш всеки момент щеше да изригне от гняв. Джулия беше с вързани ръце и запушена с парцал уста, а от очите и се стичаха сълзи. Джулия се обърна към нея и започна да буйства както и да пищи. Върху нея един мъж около 26 години, беше едър както и красив. Мъжът ѝ удари силен шамар, изтласка се от Джулия и тръгна към Мейбъл. Тя се огледа през това време за някакъв предмет, до вратата имаше скрин, там намери стъклена черна ваза. Когато той се доближи достатъчно, тя го удари по слабините с коляното си. Мъжът клекна на земята и изръмжа от болка. - Ахх, ти кучко мръсна.- Мейбъл посегна към предмета и го взе, преди той да ѝ каже нещо отново го удари по главата. Непознатият мъж се строполи на земята, тя също клекна до него за да провери дали има пулс. Мъжът имаше пулс. Паниката обхвана тялото ѝ, очите ѝ започнаха да се насълзяват. Тя остана замръзнала за няколко минути и усети как тялото ѝ започна да трепери. Сърцето ѝ заби силно, голяма буца заседна в гърлото ѝ, която затрудняваше дишането ѝ. Мозъкът ѝ не можеше да приеме, че е съборила такъв едър мъж с една стъклена ваза. От крещенето на сестра ѝ дойде на себе си. Тя хукна към нея и я прегърна, но очите й все още бяха вперени в мъжа, лежащ на земята. Развърза я и махна плата от устата ѝ.