Dream life scenarios

Трета Глава

Александър стоеше пред мъжът, който не само провали вечерта му и се опита да го измами. Те бяха в изоставена фабрика, която беше малко по- далеч от града. Александър не прощаваше на хората, които се опитваха да запазят нещо за себе си след като, то вече беше негово. От веждата на Джон течеше кръв, очите му бяха подути и посинели, едва ги държеше отворени. Александър отново го удари от дясната страна, а мъжът изплю кръвта от устата си.
Двата му предни зъба паднаха на земята, изръмжа от болката.

Много добре знаеше, че не трябваше да закача Александър Владимиров, но парите му бяха нужни за семейството. Също така знаеше, че няма да излезе от фабриката жив. Все пак той беше заложник на един от най- големите мафиоти в света.

- Знаеш ли, че ми провали вечерта. Еби му майката на парите, сумата която се опита да откраднеш я изкарвам за един ден. Но Джон заради теб оставих една много красива мацка сама, а сега ще си понесеш наказанието.- Александър изкара ножката си от джоба и развърза ръцете на Джон.
Мъжът промърмори нещо на свой майчин език, но нищо не му се разбра.

Александър без да продума и дума, седна пред него и му отряза пръстите. Джон крещеше от силната болка. Александър изтръска кръвта от ръцете си и опъна ръка към един от хората му.  Единият от охраната му разбра какво намеква и подаде пистолетът си. Не след дълго от слепоочието на Джон течеше кръв.

- Изчистете тук!- нареди на хората си със строг тон. Тръгна към изхода, но вибрацията на телефонът му го спря.

Той изофка и поглегна светещият екран на мобилния си.

- Да?- тежкият му глас озвучи цялата фабрика.

- Г- н Владимиров днес имате среща със спонсорите!- напомни секретарката му.

- Знам не съм забравил! - отговори ѝ с груб глас, затвори телефона и продължи по пътя си.

***

Мейбъл стреляше върху шаблона. Тя изкарваше гнева си, по такива начини. Винаги когато ѝ беше дошло в повече, ходеше на фитнес или в полигона за стрелба.
Фактът, че бе целунала непознат, мъж я побъркваше. Стрелеше мишената си сякъш ѝ беше враг. Куршум след куршум, а ръката ѝ дори сантиметър не потрепваше.

Александър се обърна към човека до него и му каза нещо на руски. А след това върна погледа си отново към Мейбъл.