Dream life scenarios

Четвърта Глава

  След срещата със Карлос, Мейбъл и Дениза се прибраха вкъщи. Остатъка от деня им мина спокойно, прекараха заедно време.

   В главата на Мейбъл картинката от по-рано се въртеше постоянно.Сърцето и се свиваше,че още от първият им разговор направи грешка. Не можеше да спре да мисли за Александър, но нещо в нея и казваше да стои далеч от него. Все пак той беше богат и красив можеше да има всяка която си пожелае, а тази мисъл дразнеше Мейбъл.

  След вечерята Мейбъл и Дениза решиха да гледат анимационен филм. Направиха заедно пуканки това онова и се настаниха на дивана. Пуснаха си филмчето.

***

   При Александър нещата бяха съвсем различни. Имаше оговорка със така наречените мексикански мафиоти. Името му се прочу още преди години в подземният свят, който беше пълен със оръжия, леки жени, наркотици и сумати пари. Също така този свят бе пълен със кръв, врагове и какви ли не продажници. За да се издигнеш във тази йерархия не трябва да имаш слабости.

   Срещата с мексиканците беше за износ на наркотици. Схемата на Александър не бе сложна, наркотиците ги слагаха във консерви за храна на котки. Не рискуваше да ги слага във консервите за кучета, защото на гранищата имаше и кучета.

   Вечерта за него беше твърде мъчителна, поради болката която изпитваше на члена си още след разговора им с Мейбъл.

   Няколко момичета от клуба се опитаха да привлекат вниманието му, уви него впечатли никоя. Умът му не побираше как Мейбъл само с поглед му превзе ума.

  След дългият разговор реши да обърне внимание на едно от момичетата, все пак трябваше да задоволи нуждите си.

  Черната ѝ коса беше прибрана на висока конска опашка, ярко червените ѝ хиалуронови устни и кафявият ѝ пламтящ поглед изглеждаха доста съблазнителни за очите на един мъж.

   Александър се изправи и я дръпна по долният етаж в който беше офисът му.
Затвори врата с ярост и започна да оставя мокри белези по врата ѝ. Целувката беше груба и малко болезнена, усети вкус на кръв в устата си. Той също усети кръвта и се отдалечи от нея, след което силно ръмжене се изплъзна от устата му. Бутна я към бюрото и запозна да разкопчава колана си. В главата му непрестанно се въртеше образът на Мейбъл.

***

- Нали знаеш, че много те обичам.- рече ѝ Дениза докато се усмихваше сладко на Мейбъл.