Dream life scenarios

Първа Глава

Днешно време в Ню Йорк (15:30).

Александър седеше и оправяше важните документи в лаптопа си. Беше в офиса си и се почука на вратата. Днес той имаше важна среща и чакаше гостите да дойдат.

- Влез!- каза, и се обърна в посока към вратата, за да види кой е.

- Господин Владимиров, гостите които очаквахте пристигнаха!-съобщи секретарката му.

- Добре, покани ги в конферентната зала. Аз ще съм там.- тръгнаха към залата, бяха една до друга с офиса му. Влезе в залата и застана до вратата, за да ги посрещне.

Първо влезе секретарката му и след нея една млада дама около 27 години.

- Добре дошли!- и ѝ посочи масата.

- Добре заварили!- тя му се усмихна.

- Много се извинявам за приятелката ми, в момента провежда важен разговор и ще закъснее няколко минути!- съобщи тя с притеснен глас и приплете пръстите си.

- Няма проблем, ще я изчакаме.- въпреки, че той мразеше да чака. Стистна челюстта си. Вгидна веждите си и изпуфтя, след което седна на стола си.

- Благодаря! - отново се усмихна.

Настаниха се на масата. Оливия си приготвяше проекта. Почука се на вратата, направи знак на секретарката му, да отвори вратата. След като тя отвори вратата. Отвъншната страна се показа млада дама. Сигурно това беше момичето което очаквахме.- помисли си той.Оу, мамка му!-промърмори тихо Александър, за да не го чуят. Госпожицата изглеждаше, около 25/26 годишна възраст. Огледа я от главата до петите. Русите ѝ коси бяха прибрани на ниска опашка, и пред лицето ѝ се спускаха няколко кичура. Лицето ѝ беше толкова красиво. Имаше големи зелени очи и прекрасни подпухнали устни. Всяка черта на лицето ѝ беше повече от прекрасно. Момичето беше леко гримирано, явно да подчертае лицето ѝ. И определено това му хареса. Беше облечена с черен костюм и бяло дантелено бюстие, което караше гърдите и да изглеждат по-стегнати. Също така носеше черна чанта и черни сандали на ток. И беше висока около 1, 75 метра. Извивките на тялото ѝ сякаш бяха направени за ръцете му.

- Извинявам се за закъснението! -отсече тя с нежният си глас и му се усмихна.Тази жена сякаш беше скрила рая в усмивката си, излъчваше светлина. Тя подаде ръката си, за да се запознаят. - Мейбъл Брукс! Аз съм режисьорът.