Скритите чувства

1. Първа среща

Беше дъждлив ден в края на Февруари. Понеделник, зимната ваканция си отмина заедно с празниците. Снега отдавна се разтопи, и вместо сняг валеше дъжд. Капките се стичаха по косата на Мери. (Главната героиня) Тя тичаше за да не закъснее за автобуса тъй като не е чула алармата и бързаше. Маратонките стъпваха по дълбоките локви, все повече намокряйки тях. Мери тръгна без чадър и косата и до косъм се изморкри заедно с качулката на худито.
Беше само 6:30 но автобуса вече приближаваше спирката. Затичвайки се до спирката успя да изкрещи да я изчакат.
Стигайки най накрая до автобуса се качи.

М: Най накрая стигнах, фух. Мислех че ще умра докато бягам.

Сядайки тя забеляза че от прекаленото бързане си е забравила картата за градския транспорт и трябва сега пак да харчи пари заради своята невнимателност.
За нейното щастие контролата я нямаше и остана незабелязана.
Дъждовните капки се стичаха по запотените стъкла на автобуса. Хората се бутаха на всяка спирка бързайки за работа или училище, докато автобуса не стана практически празен.
След някое време тя слезе и трябваше да чака и друг автобус който пък закъсняваше. Днеска беше най дъждовен и студен ден от целия февруари. Струваше се че е януари. Следващия автобус пристигна.

*В училище*

Влизайки в стаята веднага свали досадната маска и мокрото худи и ги остави на стола. Сваляйки си раницата тя забеляза, че всъщност не е забравила картата и днеска извади късмет че не я забелязаха. Тя си извади стария телефон и започна на училищния интернет да си гледа тик тока и да проверява кой какво й е писал.

Мери е с коса до раменете, оцветена в черно и по краищата обезцветена. Вързваше си я отзад и оставяше само дългия бритон. Имаше синьо сиви очи които подчертаваше с лека очна линия или сенки. Под очите си личиха синките от недоспиване, а по точно от посреднощните чтения на яой манга или поредна история.

В класа влезна най шумния ученик. Денис, това е момче с леко по дълга от ушите кестенява коса и светло зелени очи.

Д: АЛОО ШШШ НАРОД ЩЕ ИМАМЕ НОВ УЧЕНИК В СЪСЕДНИЯ КЛАС!

Мери уплашено погледна на него защото тоя я изплаши и забелязвайки че я изплаши се извини и продължи.

Д: Идва от София, класната на съседния клас каза че беше много симпатичен. И също като ,,оная,, харесваше анимета.

Посочвайки на Мери, че тя е гледала анимета и намеквайки че си приличат с нещо с новия ученик.

М: Ооо супер ще имам най накрая човек който да ме разбере по тая тема!

И тук се развика нейната най добра приятелка забивайки й един шут. Лука

Л: А АЗ ШМАТКО АЗ КВО СЪМ ЗА ТЕБ НЯМАМЕ ЛИ ОБЩИ ТЕМИ АЗ НЕ ТЕ ЛИ РАЗБИРАМ!?

М: МАМА ТИ ДЕЕБА ЛУКИ ЩЕ ТЕ УБИЯ ЖЕНО ДРЕБНА

Л: ТИ ЛИ ШЕ МЕ УБИЕШ ТИ ДОРИ НА ЗЕМЯТА НЕ МОЖЕШ ДА МЕ СВАЛИШ

М: НЕ Е ВЯРНО

Л: В ПАРКА ДО МОРЕТО ДОРИ НЕ МОЖЕШЕ ДА МИ ЗАБИЕШ ЕДИН ШАМАР

М: ЕЙ СЯ СТАВАМ

Л: ОУ ШИТ БЯГАМ!

Мария подгони Лука и те започнаха да се гонят по коридора, Луки беше по бърза и изтича по стълбите а Мери се блъсна в едно момче. Падна и си удари главата в стената.

?: Добре ли си? Ей ставай.

Мери погледна учудено непознатото лице. Това беше момче с сини очи като морето и с син пуловер и руса коса. На шията му висеше някакъв гердан на акатсуки.

Звънеца би. Непознатият помогна на Мери да стане. Тя поблагодари за помощта и изтича към стаята, цялото й лице беше в червени бои. (Тоест блъшна) сядайки  на своя чин тя мислеше само за непознатия. След като всички влезнаха. Лука я попита какво е станало, накратко разказвайки какво се случи. Произнесе това което не трябваше да казва.

М: Май се влюбих..

Л: Какво!? Дори не му знаеш името!

В следващия миг влезна госпожата и представи новия ученик в техния клас.
Сърцето на мери искаше да се пукне от притеснение и неосъзнатите чуства. Тя веднага си скри лицето.

Какво ще стане нататък?
Как ще се развие тяхното общуване? Ще разберете в следващата глава))