Скритите чувства

8. Дъжда на покрива

....

Тъкмо устните им искаха да се слеят един в друг как всичко потъмня. Разби се на малки парченца, като стъкло на прозореца. Нещо силно се заби в сърцето. То толкова силно, че Мери се събуди. На часовника отново 15:28. Това беше сън, мечта която искаше да превърне в реалност. Но не. Това си остава сън и не повече от мечта.
Тя стана, през прозореца все още беше толкова мрачно. Чу се как някой отваря вратата в коридора. Баща му се върна. Еми значи не е съдба. Тя остана в своята стая до залеза и докато луната не се издигна над небето. Мислеше, защо и как, какво. Тя не можа да заспи. Сутринта тя не беше на себе си, дори ако не е спала нощи винаги е била енерджайзер ама този път, не беше така. Очите и бяха червеникави. А бузите бледни. Не тя не се е разболяла, но душата и заболя. До толкова че, нямаше как да не плаче. Те отново бяха заедно в автобуса, само дето днеска бяха еднакви, и поглед не можаха един на друг да си хвърлят, те знаят че няма как. Мислят че не е взаимно.
Училището мина като секунда. Прибирайки се, тя отиде на покрива. Където винаги гледаше града от 10 етаж. Но не знаеше че и той там ще е само от другата страна.
Той я чу, но не подаде и звук.
М: ПИ ДЯВОЛИТЕ ЗАЩО ЗАЩО ТАКА СЕ СЛУЧВА, ЗАЩО ИМЕННО АЗ?!
Горещите сълзи отново текнаха по бузите размазвайки хубавия грим, бузите станаха бледо черни. Чернината от очната линия и от спиралата се размазаха. Нямаше вече това щастливо лице.
М: Любов, това е една лъжа. Никога я нямаше, това го има в приказките само.
Повтаряше тя. Не знаейки че Алекс също чуваше това и съжаляваше....
Дъжд. Толкова студен но толкова успокояващ. Дигнаха и двамата главите и се подадоха на стихията. Капките по лицата им се стичаха. След няколко секунди вече не остана и едно сухо място на тях, каче ли го имаха изобщо.
Сълзите смесваха се с капките от дъжд, и не си личеше човека плаче или не. Само очите могат да разкажат повече отколкото говорят. А сърцето може да покаже повече отколкото си представят че мислят.
Дъжда не спираше, и в един момент тя стана да се поразходи, но чу, как някой говореше. Страха обви сърцето, ръцете онемяха.
Някой я чуваше?
Тя бавно и с онемели крака, крак за крак се приближаваше към Алекс. Този който е обикнала още от вчерашния ден. Съня. Е предсказание, което трябва да се изпълни.
Алекс стана, и бързо погледна времето. Беше късно, баща му. Дееба ще му се кара. Той забрави всичко на света и изтича. Не знаейки какво го чака в следващата секунда.

А следващата глава я чакайте, вашия автор се върна