Baby, i like u

001/край/

- Текат ти лиги.

- Не, това е вода.

- Вода, която би трябвало да е в устата ти, не да се стича по брадичката.

Темин се избърса с опакото на ръката си, пропускайки отвратеният поглед, който му прати Кибум, втренчил очите си си в новият инструктор по танци.

- Жалка картинка си.

- Мхм.

- Слушаш ли ме изобщо?

- Мхм.

- Спах с гаджето ти от гимназията. И мисля, че новата ти прическа е ужасна.

- Мхм.

- Отказвам се, ти си безнадежден случай. - вдигна ръце във въздуха Кибум, очаквайки да чуе пак ‘мхм’. Но най-добрият му приятел остана подозрително мълчалив. Един поглед към Джонгхюн, който бе свалил тениската си, бършейки потта си с нея, бе достатъчен, за да разбере причината.

Темин бе сигурен, че сънува. Очите му изпиваха гледката на добре очертаните мускули на корема, облизвайки устни с  внезапното желание да плъзне езикът си по тях и  да проследи пътечките от пот до някои други части.

- Затвори си устата. Не знам кой те е излъгал, че държиш толкова широко отворена е привлекателно. - опита за последен път Кибум, но като видя, че с по голям успех може да очаква отговор от машината за напитки в коридора, се отказа, отивайки да се оплаче на Джинки. Той поне нямаше смелостта да не му отговори.

Темин остана на мястото си дълго, дълго време. Едва когато погледа на Джонгхюн падна върху него, вдигайки едната си вежда въпросително, Темин усети, че може би да стои така и да зяпа друг мъж не е най-нормалното нещо на света. Лицето му лумна, преминавайки през всеки нюанс на червеното и той реши, че е време за отстъпление. Но напълно забрави за раницата си, която бе сложил на земята до него и кракът му се заплете в дръжките и. След секунда бе в легнало положение, усещайки тъпа болка там където брадичката му беше срещнала земята.