Mafia World

~ 4 ~

Времето мина прекалено бързо и Кай трябваше да побърза, за да не закъснее за срещата с Бек. Нямаше никаква представа за какво толкова настояваше момчето да се срещнат и каква беше тази "изненада", за която му говори толкова по-рано. 

Щом пристигна пред кафенето, където трябваше да се срещнат директно влезе вътре без да се чуди дали ще може да го открие. За негова радост веднага го забеляза и ускори крачка. Настани се срещу Бекхьон и разкопча якето си, след което го остави на стола между двамата. 

- Давай направо, Бек. Защо искаше да се видим? Какво имаш да ми казваш толкова?

Другият се засмя и звънливият му кикот успя да накара Кай да се намръщи. 

- Ти си ми най-близкият приятел, знаеш го, нали? - подхвана отдалече Бек, а след това се приближи леко към масата и разбърка горещият си шоколад. - Слушай сега. Знам, че ти трябват пари. И... знам кой може да ти плати много. 

В момента Кай си имаше достатъчно и други не му трябваха, а и щеше да стане подозрително, ако някой разбереше, че има вече финансова възможност и може да си позволи дори да се върне в университета. 

- За какво става дума? - произнесе тихо Джонг Ин, но в този момент двамата бяха прекъснати от появата на един сервитьор.  - Един горещ шоколад и за мен. - директно каза русокосия без да се обръща към сервитьора. Целеше просто да го разкара възможно най-бързо, за да разбере какво е предложението на приятеля му.

След като отново останаха само двамата разговора продължи.

- Чаньол има един клиент, който ще прави голямо парти за рождения ден на децата си. Близнаци са и тази събота стават на 18. Работата тук обаче е малко по-различна. Няма да им танцуваш, нито пък ще ти се налага да спиш с когото и да е. Ще трябва да си нещо като.. сервитьор. 

Всичко това звучеше невероятно и в същото време като идеална възможност да препечели пари по най-чистият начин. За него това е изненадващо, но в същото време в ума му започнаха да изплуват спомени от снощи. Разговора със Сехун беше наистина смразяващ и за момент изпита притеснение, че трябва да ходи сам на това място. 

- Добре. Ще отида. - произнесе тихо момчето, но в същото време бе унесен в мислите си. Колебаеше се, но вече бе късно да се отметне. - За кога става на въпрос по-точно? - бързо реши да довърши, за да не покаже, че е замислен над това предложение.