Грава 10

521 22 10
                                    

Рожденият ден на Елена

Крис
Решихме с Лаура да изкараме Елена за малко от къщата. Днес и беше рожденият ден и затова и охраната ни ще бъде двойна. След това ще ходим на ресторант където ще и бъде изненадата и след това може би в най- новият ми клуб.
Елена слезна по стълбите развеселена.
Елена: Кой ден е днес?
Аз: Мисля че сряда.. попитай по- добре Лаура.
Лаура: Да, сряда е. Какво искаш за ядене?
Елиза: Палачинки!

Елена
Добре, те определено не знаят, но и откъде. Не мога да ги отвиня.
Крис: Днес ще излезем. Яж, оправи се и ще тръгваме.
Аз: Хубаво.
Направих точно това което ми каза. След това влезнахме в един чисто нов Мерцедес.
Крис: Май ти хареса колата?
Аз: Разбира се!
Пристигнахме пред мола.
Аз: Какво ще правим тук?
Крис: Ще пазаруваш!
Аз: Но аз имам дрехи..
Крис: Никой няма прекалено много дрехи. Виж и Лаура е тук!
Лаура: Да тръгваме!

Мотахме се 3 часа докато не стана навън тъмно и тръгнахме към вкъщи. Този дом го обичам повече отколкото моят собствен.

Аз: Но защо да се обличам официално? Исках да си легна!
Запротестирах.
Лаура: Хайде де!
Облякох новата ми червена рокля с токове и лек грим с червено червило. Косата си накъдрих. Лаура изчезна на някъде и след няколко часа някой почука на вратата.
Аз: Влез!
Пред мен стоеше Кати.
Кати: Хей, трябва да тръгваме.
Аз: Знаеш ли къде ще ходим?
Кати: За съжаление не, но ти си великолепна!
Аз: Мерси, но и ти не си за изпускане!
Намигнах и, и се засмяхме. Отдолу чакаше един от явно новите охрани.
Той: Госпожице Кларк?
Аз: Да?
Той: Заповядайте!
Момчето май е много младо. Затвори вратата и тръгна. През целият пък, Кати не млъкна. Разказваше как си харесва някой, но не иска да каже кой е той.
Аз: Тогава не разказвай за някой като няма да ми кажеш кой е!
Кати: Още е рано, за да ти кажа, но много скоро.
Аз: Хубаво.
Охраната: Пристигнахме. Шефа каза да минете през тази врата там.
Така и направихме. Като отворих вратата всички извикаха "ИЗНЕНАДА!".
Те значи знаят за рожденият ми ден?!
Крис: Честит рожден ден, красавице.
Аз: Благодаря. Не беше нужно!
Крис: Заслужила си си го. Моят подарък ще получиш по- късно.
Аз: Добре...
Всички ми честитиха рожденият ден, ядохме и се забавлявахме.
Лаура: Ще ходим в клуб.
Аз: Защо?
Лаура: Ще видиш.
И ми намигна. Всички са странни днес.
Качихме се по колите и има няма 10 минути стигнахме. На вратата имаше големи букви с... моето име...
Крис: Изненада.
Аз: Защо?
Крис: Харесва ми името ти.
Изчервих се. Не мисля че някой би ми направил по- голяма изненада от него.
Влезнахме вътре и беше пълно, но за нас имаше винаги място.
Пихме, забавлявахме се и рано сутринта се пребрахме.
Крис ми каза да го изчакам в хола и да не мърдам докато той не ме викне. Беше някъде навън. Кой знае какво прави.
На вратата се почука..

Mom of 20Where stories live. Discover now