На сутринта
Бях събудена по най- отвратителният начин.Лаура: Това са ти дрехите. Оправи се и слез, шефът ни чака.
Направих си сутрешната рутина и облякох дрехите. Те се състояха от пола и риза. Обувките ми бяха на лек ток. До вратата ми седеше Найл. Той не е ли спал?!
Аз: Добро утро!
Найл: Де да беше... тръгвай.Слезнах по стълбите и чувах виканици.
Крис викаше, пък момичетата слушаха. Като влезнах, всички ме погледнаха.Крис: Най- накрая е решил някой да дойде. Сядай! Сега момичета. Коя от вас е казала къде се намираме? Ако една не си признае ще стане лошо за всички!
Какво пък има той предвид?
Крис: Лаура? Кати? Някой нещо от вас да знае? Вие все знаете нещо?
Едно малко момиченце стана.
Тя: Аз бях.. вчера дойде един мъж и искаше да му кажа, къде може да ви намери..
Крис: Толкова ли сложно било.. Майк вземи я с теб. Другите на работа! Елена! Ти идваш с мен!Всички се разпръснаха.
Крис: Ти ще ми помагаш с документите във фирмата. Знам, че не ти е чуждо това, понеже си помагала на онази утрепка.
Аз: Добре, Крис.
Крис: Как ме нарече?
Аз: Сър.
Крис: Добро момиче. А сега, да тръгваме. Сложи си това!Той ми подаде една ленена лента.
Крис: Да не би да мислиш, че ще те оставя да видиш накъде води пътят?
Аз: Не, сър.Завързах си очите. Страх ме е, но няма какво да направя. Не искам и да знам какво ще стане с момичето..
Някой ме повдигна и усетих лекият полъх....
Може би седях 30 минути в колата докато тя не спря.
Крис: Може да си свалиш лентата.
Не дочаках да каже нещо и я свалих. Очите ми трябваше да свикнат с лекото слънце.
Крис: Хайде тръгвай! Нямаме време за мотане! Трябва да започваме! Това е папката за днешната конференция всичко останало е на бюрото ти. Чао и не прави глупости!
Глупак. Този е по зле с настроението си от мен в цикъл!
Намерих някак бюрото ми на последният етаж. Няколко жени ме погледнаха така сякаш ще ме изядат.
Докато съм била в мислите си някой е бил почукал и даже влязъл.Найл: Крис те вика. Трябвало и да вземеш някаква папка с теб.
Аз: Добре.Взех синята папка, дано да е вярната и тръгнах след Найл.
Стигнахме пред една врата на която пишеше с големи букви Гарсия.
Почуках и влезнах.Крис: Седни. Единственото нещо което ще правиш по време на сбирката е да раздадеш бережките които са вътре и след това си сядаш на мястото.
Аз: Добре.
Крис: Нито гък ако някой не те попита нещо! После ще те вземе Кай и ще те закара обратно. Може и да минете да си вземеш нещо по хубаво. А сега тръгваме!
Аз: Добре, сър.Влезнахме в конферентната зала и пред мен стоеше...
ESTÁS LEYENDO
Mom of 20
RomanceДали баща ми ме продаде? Да. Защо? Защото е глупак. За кой? За най- ужасният човек, който някой може да познава. Елена беше на крехки 18 когато я подадоха. Крис беше на 22, един от най-преуспелити хора в страната. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~...