Mom of 20

Глава 12

Крис
Колкото и да не искам да я оставя сама трябваше.. работата ме зове.
Аз: Алекс? Прибери Елена след 1-2 часа.
Алекс: Добре, батко!
И сега да се залавям за работа. В сриптиз клубът ми е имало някакъв проблем. А какво стана с онова момиче в началото? Върнахме я на работа, но преди това Кай и другите се занимаваха с нея.
Аз: И момичета? Къде е онази отрепка!
Катерина: В стаята. Кай го затвори вътре.
Аз: Хубаво. Катерина имаш работа довечера. Един клиент иска да се срещне с теб.
Катерина: Но..
Аз: Няма но!
И продължих към стаята. Нещо започнаха да си позволяват много! Кай и другите охрани стояха в стаята.
Онзи: Я виж кой е тук! Великият Кристиян Гарсия! Нещо не те виждаме по сбирките.
Аз: И зареди това реши да направиш такава каша така ли?
Той: Разбира се! Чух от някой, че си омекнал. Да не би да имаш някой? Да подготвям ли някой да я убие?
Аз: Никой нямам. Пълни глупости. А сега казвай защо заплашваш проститутките ми, Кол!
Кол: Беше ми заповядвано за пари. Нали знаеш какви станаха времената.
Аз: От кой?
Кол: Защо да издавам личната си банка?
Аз: Защото няма да излезнеш жив!
Кол: Няма да посмееш.
Аз: И още как! Момчета!
Найл донесе нещата ни за измъчване.
Аз: От къде да започна.. ухо... око... език?
Кол: Добре, добре! Кларк беше!
Аз: И защо?
Кол: Защото си взел дъщеря му.
Аз: А парите са..
Кол: От залог. Бил заложил старата си къща за 2 милиона, спечелил, но както върви сега скоро няма да ги има.
Аз: Аха. Беше прекрасно да говориме, но имам и други работи.
Оставих го на другите. Не ми се занимаваше в него. Имах среща с много важни хора които не обичаха закъснението.

Бяхме в най- новият ресторант на градът. Пред мен седеше не кой ами точно Алексей Смирнов. Опасен човек. До колкото знам няма братя или сестри. Това е добре, ако някой го убие няма кой да отмъщава.
Алексей: За какво ме викна Гарсия?
Аз: Мишката Кларк.
Алексей: Дъщеря му не беше ли при теб? Нали получи всичко.
Аз: Да, но има пари в моментът които ги използва срещу мен.
Алексей: Нищо ново. Колко остана от дрогата ми?
Аз: Почни нищо всичко се разпродаде.
Алексей: Супер! Да пием по едно, че трябва да тръгвам.
Говорехме си за Елена. Алексей иска да е види. Дори и не каза защо, което не ми харесва. Дано не е сърдита като се прибера..

Елена
Събудих се сама. Облякох се и излезнах. Пред вратата стоеше Алекс.
Аз: Не ти ли е студено?
Алекс: Не, дойдох преди малко. Крис имаше спешна работа.
Аз: Хм.
Алекс: Не му се сърди ще се върне скоро. От както си тук, той почти не се грижи за нищо.
Аз: Защо?
Алекс: Защото те харесва. Нещо което никой не може да си представи.
Аз: Добре. Знаеш ли нещо за.. баща ми?
Алекс: Да. Върши глупости.
Аз: Какви?
Алекс: Заплашва някой, който е стои много по- високо от неговата лига.
Аз: Ще бъде ли убит?
Алекс: Това не мога да ти го отговоря. Зависи от него.
Не е нищо ново. Зареди него бяхме в цялата беля, но все пак ми е баща.
Телефонът на Алекс издаде звук. Не можах да прочета какво пише, защото той го прибра.
Алекс: Утре ще излезнеш с Крис и един стар приятел.
Аз: Но.. защо аз?
Алекс: Ще видиш..