The Goddes of the Earth [4]

Глава трета

Идните няколко дни бяха странни и мъчителни. Постоянно влизаше и излизаше от съзнание. Въпреки, че красивото момиче с огнена коса бе казало, че е стабилна и би трябвало да се оправи бързо, нещата не се получиха така. Постоянно спеше и по някаква причина просто не можеше да се върне в съзнание.

Когато най-сетне отвори очи и не почувства нуждата да ги затвори веднага след това, се огледа наоколо. Същата странна стая и непознато легло. Обърна главата си леко встрани и видя Зий, който дремеше на големия стол до главата ѝ, а сива котка се бе свила в скута му. 

За съжаление нищо от това не е било сън.

Устата ѝ беше пресъхнала и тя се огледа отново. Видя на шкафчето до главата си чаша с вода и се изправи леко, пресегна се, но мускулите ѝ бяха отслабнали драстично и тя я изпусна. Чашата падна и бутна снимката, която беше така грижливо поставена в ъгълана бюрото, падайки на земята.

Шумът събуди Зий и той скочи на крака, а котката възмутена се върна на стола и отново се сви на кълбо. Той погледна момичето пред себе си притеснено.

-Извинявай... счупих я. – каза тя тихо.

Той погледна към парчетата на земята, след което се наведе да ги събере.

-Няма проблем, ще поръчам ново стъкло, а рамката ще залепя. – имаше тъжна нотка в гласа му, която изчезна почти мигновено.

-Ще ти купя нова! – побърза да каже тя, но той поклати глава докато се усмихваше тъжно към парчето хартия.

-Тази рамка издялках сам като бях малък. Това е снимка от последния ден, в който видяхме майка ни жива. Едновременно най-щастливия и най-тъжния ден в живота ми. Преди беше парче дърво, което в последствие направих на рамка и помолих баща ми да ми даде снимка, за да съхраня момента.

На Гая ѝ се доплака. Беше съсипала такъв скъп спомен за него, само защото беше непохватна.

Той видя изражението ѝ и се протегна да я погали по главата.

-Не се тревожи, аз самият съм я чупил няколко пъти. Дали от непохватност или пък от яд съм разбивал в стената. Просто ми навява смесени спомени всеки път като я погледна. – той отново се усмихна и се приближи до бюрото да остави парчетата. – Мередит дойде по-рано и ти спря успокоителните, затова се събуди. Каза, че вече всичко е наред и единствено остава да зарасне повърхността на кожата ти, но ще остане белег. Та след като си добре братята ми настояват да се запознаят с теб.