The Goddes of the Earth [4]

Глава четвърта

Вече се бяха отдалечили от вратата достатъчно, че да види колко голямо беше имението всъщност.

-Живееш в замък. – каза тя тихо.

Той се засмя.

-Това имение е от осемнайсети век. – отвърна той спокойно. – Винаги сме живели в големи имоти. В началото бяхме само ние шестимата. Имам и шест...- той се замисли за момент. – Да ги наречем сестри, но те не се задържат тук, въпреки, че имат собствени стаи. После се появи Селестия, а след нея Лайла и Мередит и къщата започна да оживява.

-Тя изглеждаше разтроена. Какво е станало? Брат ти добре ли е?

-Не го мисли. М ще се погрижи за него колкото може.

-М? Кой е М? – попита тя свила вежди.

-М е нашият баща. Просто е по-лесно да го наричаме така.

Тя кимна и те отново потънаха в тишина. Не искаше да го притиска. Личеше си, че му е трудно да говори.

Той въздъхна тежко.

-Гая, сигурна ли си, че искаш са разбереш истината? Познаваш ме от три години и си мислиш, че съм един, но това далеч не е така. Умело скрих всичко, за да не те уплаша и сега разбирам каква грешка е било да те лъжа. Защото сега, когато дойде време да разбереш истината, аз съм прекалено привързан към теб и ме е страх да не те изгубя като ти я кажа.

Тя го гледа няколко минути преди да поклати глава и да го прегърне. Въпреки, че се чувставше наранена, тя държеше на него и нямаше сила, която да я откъсне от Зий. Дори братята му.

-Няма да ме изгубиш. – каза и се надигна на пръсти, опитвайки се да го целуне.

За момент беше готов да се поддаде. Щеше да го направи, но нямаше да е справедливо спрямо нея.

Рязко се отдръпна.

-Не. Не и преди да разбереш всичко. Не си мисли, че не искам да те целуна. Искам и още как. Искам от момента, в който се запознахме, но направя ли го, няма да имаш никакъв избор, а аз не мога да ти причиня това. Не мога да отнема твоята свободна воля. – каза той. – Нека намерим къде да седнем и ще ти обясня всичко. Тогава сама ще прецениш дали все още искаш да си с мен.

Тя кимна и го последва по пътеката.

Не мина много време преди да намерят пейка между дърветата и да седнат на нея.