31.12.10
Днес е денят. Няколко нищожни часа ме делят от новото ми начало. Сигурна съм, че си мислите за какво толкова много се вълнувам. Все пак това е една обикновенна Нова Година. За мен не е. За първи път от няколко години насам ще празнувам по- различен начин. Отново 'новото' ми начало ще започне с човека, който обичам до мен. Затова се вълнувам. За нищо друго.
Пери сложи красивата си бяла рокля, с която планираше да е. Огледа се в огледалото и се усмихна към отражението си. Тя не беше от момичетата, които постоянно се хвалиха с външността си или пък самочувствието й да беше голямо до Луната и обратно. Тя просто харесваше как изглежда и не можеше да го отрече. Никой не можеше.
- Няма ли да се обличаш?- попита тя. Прозях се на леглото, разтягайки ръце нагоре.
- Мързи ме.- въздъхнах, като се усмихнах лениво. Русокосата изпусна една въздишка и се насочи към мен. Хвана ме за ръцете, като ме издърпа от леглото. За малко да падна, но успях да се задържа на краката си.
- Сега да те направим красива.- завлачи ме към гардероба.
- Натуралната красота е най- добре. Не мислиш ли?- попитах я реторично. Тя ме изгледа тъпо и отвори бежовите врати на гардероба. Вътре бяха закачени няколко рокли, които носех със себе си. Пери ги разгледа внимателно, като накрая искара една от тях.
- Мисля, че тази ще ти стои прекрасно.- каза. Взех роклята и се запътих към банята.
- Перфектна си.- ахна Пери, когато ме видя. Бебешко синята рокля беше прилепнала по бюста и талията ми, а надолу се разширяваше. Белите токове ме правеха да изглеждам по- висока, а косата ми беше накъдрена. Чух мелодията на телефона ми, който лежеше на леглото ми. Отидох до него и погледнах изписаното име на екрана. Лиз. Плъзнах пръста си по зелената слушалка и доближ устройството до ухото си.
- Макензи.- зарадва се жената от другата страна на линията.
- Мамо.- отвърнах със широка усмивка.
- Как си, мила?- попита майка ми. - Добре, приготвям се за довечера. Ти как си?- попитах на свой ред.
- Поканих семействата на момчета за вечеря и сега ги чакам да пристигнат. Между другото, прати поздрави на всички от мен.- каза.
- Обещавам.- отвърнах.
- Нямам търпение да ви видя.- прошепна жената. Усетих как едва сдържаше сълзите си.
- И ние мамо.- признах, изпускайки лека въздишка.
- Е, аз трябва да затварям. Ще се чуем по- късно. Обичам ви.- каза и линията прекъсна. Захвърлих телефона си на една страна и се обърнах към приятелката си, която държеше една маша в ръката си. Посочи ми един стол пред нея с поглед. Затътрих се на там и седнах.
